Определение № 4581 от 14.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4711/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 13.08.2025 г., депозирана от „СОФ Кънект“ АД, чрез адв. М. за допълване и изменение на постановеното по настоящото дело решение № 446/14.07.2025 г. на ВКС в частта за разноските, чрез присъждане на молителя в качеството му на касатор на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция в размер на 3 497,00 лв. и за увеличение на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното и за касационно производство от 2 160,00 лв. с ДДС до 4 694,00 лв. с ДДС /или по 2 347 лв. за всяка от двете инстанции/. Насрещната страна по молбата – М. Б. П., чрез адв. Танков, е депозирала отговор на молбата, в който се поддържа становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, доколкото е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е частично основателна. Касационното производство по гр.д. № 4711/2024 г. е образувано по касационна жалба на ответника „СОФ Кънект“ АД, по която с определение 1899/15.04.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 15.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 4575/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от М. Б. П. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. С решение № 446/14.07.2025 г. на настоящия състав на ВКС е отменено въззивно решение № 4861/15.08.2024 г. по в.гр.д. № 4575/2024 г. на Софийски градски съд, вкл. и в частта за разноските и вместо него е постановено друго, с което предявените искове са отхвърлени, като ищцата е осъдена да заплати на ответника-касатор на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2 270,00 лв. – разноски за касационната инстанция в размер на 110,00 лв. – държавна такса и 1 440,00 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и съответно за въззивната инстанция сумата от 720,00 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, т.е. с решението на ВКС, са присъдени единствено разноски за въззивната и за касационната инстанции, но не и за първата инстанция, въпреки своевременно заявеното искане, поради което молбата за допълване на постановеното от ВКС решение в частта за разноските, се явява основателна. Сторените от ответника разноски за първата инстанция са както следва: 1 150,00 лв. – заплатени депозити за вещи лица и 2 347,00 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.02.2023 г. и доказателствата за извършено плащане. От процесуалния представител на ищцата е релевирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно по следните съображения: спорът е трудов – искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, поради което не се отличава с висока правна сложност; налице е завишена фактическа сложност на спора, наложила и събирането на голям обем доказателствени средства, съответно провеждане на няколко открити съдебни заседания, в който ответникът е бил представляван от адвокат; депозирани са отговор на исковата молба, в кой е взето становище по всеки един от наведените в исковата молба доводи за незаконност на уволнението, както и писмена защита. При така установената действителна фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената от процесуалния представител на ответника работа, заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер от 1 636,00 лв. с вкл. ДДС или на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски за първата инстанция в общ размер на 2 786,00 лв., от които 1 150,00 лв. - заплатени депозити за вещи лица 1 636,00 лв. лв. – адвокатско възнаграждение. Неоснователно е и искането за изменение на присъдените с решението на ВКС разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната и за касационната инстанции. При определяне на размера им, настоящият състав на ВКС е приел за основателно направеното от насрещната страна възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, като е съобразил решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, според което не е обвързан от минималните размери на Наредба №1/9.07.2004 г. на ВАдвС, респ. от ограничението на чл.78, ал.5 ГПК, и е определил размерът на възнаграждението за двете инстанции, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото /трудов спор/ и извършената работа от адвоката, както следва: 1 440,00 лв. с вкл. ДДС - за изготвяне на касационна жалба и за процесуално представителство пред ВКС и в размер на 720,00 лв. с вкл. ДДС – за изготвяне на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство пред въззивния съд в едно открито съдебно заседание, без събиране на доказателства. По горните съображения, изложени и в мотивите на решението на ВКС, молбата за изменение на същото в частта за присъдените разноски за въззивната и за касационната инстанция, следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,