Определение № 4988 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4210/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил срещу Определение №8729 от 05.03.2026г. по адм. дело №12829/2025г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същия директор с вх. №7447 от 04.03.2026г. срещу постановеното по делото съдебно Решение №4711 от 05.02.2026г. по същото дело. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по така подадената касационна жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане касационна жалба на директора срещу постановеното по същото дело съдебно решение от 05.02.2026г., първостепенният съд е приел, че същата е недопустима – като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно оспорване. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в случая не е спорно, че предмет на първоинстанционното съдебно производство е било писмо изх. №НАР19/Д-КН/2572 от 29.10.2025г. на директор ДСП – Кюстендил, с което Л. Е. С. от гр.Кюстендил не е бил освободен от заплащане на винетна такса по реда на Наредба №Н-19 от 02.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, във връзка с чл.10в от Закона за пътищата, по негово заявление от 23.10.2025г. Неблагоприятният административен акт е бил обжалван от заявителя С. пред директор РДСП – Кюстендил, а след потвърждаването му от по-горестоящия административен орган и пред АССГ, който с решението си от 05.02.2026г. отменил отказа, като незаконосъобразен и върнал преписката на директор ДСП – Кюстендил, за ново произнасяне. В съдебното решение било посочено, че същото е окончателно на основание чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане. Въпреки това административният орган входирал на 04.03.2026г. касационна жалба срещу него. С определение от 05.03.2026г. административният съдия оставил без разглеждане тази жалба, приемайки че няма основание да ревизира възгледите си за окончателност на съдебното решение по делото. С частната касационна жалба директор ДСП – Кюстендил счита, че няма основание да се приеме, че съдебното решение е необжалваемо, а освен това отбелязва, че е налице и друг спор между същите страни по предходен отказ, по който е образувано адм. дело №10842/2025г. по описа на ВАС на РБ. При извършена служебна проверка, настоящият състав на касационната инстанция констатира, че с протоколно определение от 23.03.2026г. тричленният състав на ВАС по посоченото дело приел, че атакуваното съдебно решение по това дело е окончателно на основание чл.13, ал.6 ЗСП. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че и нормата на чл.10в от Закона за пътищата, и самата Наредба №Н-19 от 02.12.2008 г. не съдържат уредба, регламентираща съдебното обжалване на отказите за освобождаване от заплащане на винетни такси. Доколкото компетентността е възложена на длъжностни лица в дирекциите "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане по настоящия адрес на заявителя, то административната дейност по същество представлява форма на социална помощ за заявителя, тъй като същият се освобождава от заплащане на винетна такса, поради това, че е лице с трайни увреждания, за което намалената работоспособност или вид и степен на увреждане е установена след навършване на възрастта за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж. С оглед на това и поради липса на специална уредба в Закона за пътищата, респ. на вторично ниво на правно регулиране, то приложима е общата клауза на чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане(в съответната редакция), според която отказът за предоставяне на помощта, под формата на освобождаване от заплащане на годишна винетна такса, ако същият е потвърден от директор РДСП, се обжалва по съдебен ред пред съответния административен съд по реда на АПК, чието решение е окончателно. При това положение изводът на административния съдия е законосъобразен, което обосновава и оставяне в сила на атакуваното негово съдебно определение от 05.03.2026г. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение