Определение № 131 от 26.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2018 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 и чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Образувано е по подадена по пощата на 16.02.2018 г. от Д. Ц. В. и И. И. В., молба с вх. № 1782/19.02.2018 г., уточнена с молба с вх. № 2891/20.03.2018 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 464/16.11.2017 г., изменено в частта му за разноските с определение № 1371/19.12.2017 г., постановени по въззивно гр. дело № 547/2017 г. на Плевенския окръжен съд, – в частта, с която молителите са осъдени да заплатят на Х. Г. Г. следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 от ЗЗД – сумата 1 887.07 лв., представляваща претърпени имуществени вреди вследствие неизпълнение на задължение за кредит и явяващи се разлика от продажната и действителната цена на сабя с надпис „за царя и отечеството“ и метална кания, револвер „гасер монтенегро/черногорец“, орден „за храброст“, орден „С. А.“, орден „за военна заслуга“, награден знак за 20 години отлична служба и медал за възсшествието на Ф.; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 232.48 лв., представляваща разноски по делото за двете съдебни инстанции; и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 270.18 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция по делото. В молбата (предвид и уточнението ѝ), като основания за отмяна се навеждат тези по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се поддържа, че по подадена от молителката В. молба с вх. № 919/15.02.2018 г. до ЧСИ Н. В. с рег. № 814, молителката се снабдила с молби с вх. №№ 4095/10.06.2016 г. и 1973/15.03.2016 г., подадени от ответника по молбата за отмяна (ищеца по делото) Г. по изп. дело № .... по описа на същата ЧСИ, както и с издадено от последната по същото изп. дело удостоверение с изх. № 959/15.02.2018 г. Молителите излагат съображения тези писмени доказателства, които представят в преписи с молбата и уточнението ѝ, да са нови и да са от съществено значение по делото. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК се поддържа, че молителят В. бил лишен от участие в делото, тъй като влошено здравословно състояние – внезапно повишено артериално налягане му попречило да се яви и да защити правата си на съдебното заседание на окръжния съд. С уточняващата молба с вх. № 2891/20.03.2018 г. молителите са направили и искане за спиране изпълнението на влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна искат. Ответникът по молбата за отмяна Х. Г. Г., в отговора си излага становище и съображения за процесуална недопустимост на молбата, поради просрочване, както и за неоснователност на същата. Съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е редовна и процесуално допустима. Тя е подадена от процесуално легитимирани за това лица, като е спазен тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК. Видно от изричното отбелязване върху молбата с вх. № 919/15.02.2018 г., молителите са се снабдили с представените от тях писмени доказателства на 16.02.2018 г. и същия ден са подали по пощата молбата за отмяна с вх. № 1782/19.02.2018 г. Молителят В. не би могъл да узнае за атакуваното решение № 464/16.11.2017 г. преди датата на обявяването му – 16.11.2017 г. Предвид гореизложеното, образуваното производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. С разпореждане № 87/04.04.2018 г. на молителите са дадени указания, в едноседмичен срок от връчване съобщението ведно с препис от разпореждането, да представят по делото доказателства за дадено от тях надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК, а именно – документ за внесена по сметката за обезпечения на ВКС на сумата 2 389.73 лв. Съобщението с тези указания и препис от разпореждането са редовно връчени на молителите на 12.04.2018 г., като в срока за изпълнение, изтекъл на 19.04.2018 г., както и понастоящем, указанията за внасяне на обезпечението и за представяне на доказателства за това, не са изпълнени. С оглед на това, искането на молителите за спиране изпълнението на влязлото в сила решение – в осъдителната му част (предвид и изменението му в частта за разноските) – общо за сумата 2 389.73 лв., следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение