Решение № 1315 от 06.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 232/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Свилоза“ АД, ЕИК 814191178, подадена от адв. Т. Табаков и адв. Ст. Илиева, против Решение № 3756/24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 163/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04000422007755-091-001/09.11.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Велико Търново, потвърден с Решение № 7/25.01.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на НАП, по отношение на установените допълнителни задължения за корпоративен данък за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. в общ размер на 232 096,65 лв., ведно с лихви в общ размер на 113 874,63 лв. и в частта на присъдените разноски по делото. Съдебното решение е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол в останалата му част. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд по приложението на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с твърдения за противоречива оценка на фактите и обстоятелствата, свързани с получените правни услуги от американските адвокатски дружества. Поддържа, че съдът правилно е обсъдил като незаконосъобразно извършеното с РА преобразуване на счетоводните финансови резултати на дружеството на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО, но недопустимо е преквалифицирал разхода по чл. 26, т. 1 ЗКПО. Позовава се на даденото преюдициално тълкуване от Съда на ЕС в Решение от 02.10.2025 г. по дело С-535/2024. Развива оплаквания във връзка с размера на определените от съда разноски с оглед фактическата и правна сложност на спора, обема и качеството на осъществената процесуална защита. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което обжалваният РА да се отмени изцяло. Претендира присъждане на деловодни разноски, съгласно представените списък на разноските и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответникът - директор на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, оспорва основателността на касационната жалба с аргументи, изложени в писмен отговор от 30.12.2025 г. Отправя искане решението на административния съд да се остави в сила, при което в полза на дирекция ОДОП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 8 766,97 лв., съгласно приложения списък на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение Административен съд – Велико Търново е отменил РА № Р-04000422007755-091-001/09.11.2023 г., потвърден с Решение № 7/25.01.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 12.2016 г., от м. 02.2017 г. до м. 10.2019 г. вкл., от м. 12.2019 г. до м. 05.2020 г. вкл., и от м. 10 до м. 12.2020 г. вкл., в общ размер на 517 976,16 лв. и лихви от 284 161,01 лв., и е отхвърлил жалбата на „Свилоза“ АД по отношение на задълженията за корпоративен данък (КД) за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. в общ размер на 232 096,65 лв. и лихви от 113 874,63 лв. Установяванията на съда по фактите обхващат извършените процесуални действия при ревизията, проведена въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-0400042207755-020-001/15.12.2022 г. на началник сектор в ТД на НАП Велико Търново. На следващо място в решението са поместени релевантните констатации и предложенията на ревизиращия екип за увеличение на финансовите резултати на дружеството-жалбоподател на основание чл. 78 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО, обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-0400042207755-092-001/01.09.2023 г. Потвърдените с РА корекции за целите на прякото облагане са следните: увеличение на ФР за 2016 г. със сумата от 89 317,02 лв. и определен допълнително КД в размер на 8 931,70 лв.; за 2017 г. със сумата от 582 565,06 лв. и определен допълнително КД в размер на 58 256,51 лв.; за 2018 г. със сумата от 1 127 281,05 лв. и определен допълнително КД в размер на 116 573,18 лв.; за 2019 г. със сумата от 660 111,38 лв. и определен допълнително КД в размер на 42 477,22 лв.; и за 2020 г. със сумата от 93 695,33 лв. и определен допълнително КД в размер на 5 858,04 лв. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна и икономическа експертиза (ССИЕ). Заключението на вещото лице Нечев е приобщено към доказателствата в с.з. на 03.06.2024 г. При извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че ревизионното производство е възложено и РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК, в изискуемата форма и редовно изземване на преписката от първоначално определения ръководител на ревизията. С Определение № 2430 от 22.07.2024 г. съдът е отправил преюдициално запитване съгласно чл. 267, § 1, б. „б“, пр. второ от Договора за функциониране на ЕС и е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на ЕС. След постановяването на Решение от 02.10.2025 г. по дело С-535/2024, производството е възобновено с Определение № 3199 от 09.10.2025 г. По приложението на ЗКПО съдът е обосновал заключение, че изводът на приходната администрация за проявлението на института на чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО е неприемлив. Според изложените мотиви, в случая липсва установено договорно правоотношение между Фондация „Мир за теб, мир за мен“ и дружеството–жалбоподател, по силата на което да е даден мандат за правни и фактически действия от страна на „Свилоза“ АД по реализиране на имуществени права на Фондацията. Съобразявайки правомощията по чл. 160 ДОПК при решаването на делото е приел наличието на данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 1 ЗКПО. Посочил е липсата на изискване в тази хипотеза да се изследват пазарни цени по смисъла на § 1, т. 8 ДР ДОПК. По този начин декларираният ДФР за процесните периоди от 2016 г. до 2020 г. е следвало да се увеличи законосъобразно с разходите за адвокатски услуги, предоставени от американските правни кантори. Последното не е сторено с РА, като съдът е взел предвид забраната на чл. 160, ал. 6 ДОПК актът да бъде изменян във вреда на жалбоподателя. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно. Първото касационно оплакване е за недопустимо изземване на правомощията на органите по приходите от страна на административния съд в противоречие с разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК. Съгласно изразената позиция по въпроса, съдът не може да промени материалноправното основание, на което е издаден актът, когато констатира, че посоченото основание от ревизиращите е неприложимо. Правилното му определяне е единствено в компетенциите на приходните органи, не и на съда, а упражняването му в случая води до съществено нарушение на правото на защита на ревизираното лице, променя предмета на спора и санира незаконосъобразността на РА. Твърденията на касатора в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, първоинстанционният съд преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При обжалването на РА по реда на чл. чл. 156-161 ДОПК, съдът действа като инстанция по същество, а не като контролно-отменителна инстанция. Постановеният съдебен акт разрешава не само процесуално, но материалноправния спор между страните със сила на пресъдено нещо. Именно поради това административният съд разполага с правомощията за частична отмяна или изменение на ревизионния акт, съгласно чл. 160, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ДОПК. Както вече е прието от ВАС при аналогичен случай - т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. по адм. д. № ТР-7/2004 г. на ОСС, с това не се засягат интересите на данъчния субект и не се нарушава забраната за влошаване на положението му. Разпоредбите на чл. 129, ал. 3 ДПК (отм.) и на чл. 160, ал. 2 ДОПК имат идентични процесуални функции и смисъл. Настоящият касационен състав намира за основателни оплакванията по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. При произнасянето си решаващият съд е мотивирал подробно въз основа на кои безспорни факти и доказателства приема за незаконосъобразен извода в РА № Р-04000422007755-091-001/09.11.2023 г. за наличие на хипотеза на отклонение от данъчно облагане и приложение на института на чл. 16, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 ЗКПО. Правилно е отхвърлена тезата, че размерът на финансираните разходи от „Свилоза“ АД за наемане на петте американски дружества и извършените адвокатски услуги на територията на САЩ за сметка на жалбоподателя, може да се разглежда като ползване на предоставено от дружеството нематериално благо от страна на Фондацията. При изяснената фактическа обстановка се явява неиздържано и неправилно крайното заключение на съда относно наличието на данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 1 ЗКПО, тъй като отчетените текущо разходи от ревизираното дружество в случая не могат да се свържат с договорни такива и следователно не са свързани с дейността. На практика резултатите и предприетите действия от „Свилоза“ АД за защита на имуществените му права, не е възможно да бъдат разглеждани едновременно като свързани с дейността за целите косвеното облагане по ЗДДС и несвързани с дейността за целите прякото облагане по ЗКПО. Противно на възражението на ответника в писмения отговор, приложимо е тълкуването от Съда на ЕС в т. 30 на Решение от 02.10.2025 г. по дело С-535/2024, където се посочва, че „...действията на Свилоза са извършени с цел събиране на вземане, което тя има към фондацията. Действия, извършени за нуждите и в интерес на дадено предприятие обаче не могат да се считат за извършени за цели, различни от тези на предприятието. Следва да се отбележи, че предимството, което фондацията би могла да извлече от действията по събиране, извършени от Свилоза, изразяващи се в погасяване на част от заема, представлява само косвена последица от разглежданите действия по събиране“. Именно в тази връзка решаващият съд е изследвал уредбата на гражданския закон, за да изключи наличието на валидно мандатно правоотношение с доверителя, Фондацията – довереникът да действа като гестор по смисъла на чл. 60-62 ЗЗД, евентуално в качеството си на кредитор по смисъла на чл. 134 ЗЗД. Преценката по основния данъчен въпрос следва да бъде извършена независимо от обстоятелството, че между кредитора и неговия длъжник (по договора за мостово финансиране и представените анекси към него) могат да бъдат създадени извъндоговорни отношения или други правоотношения по гражданското право – вж. т. 27 от решението на Съда на ЕС по дело С-535/2024. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него да се постанови ново решение в съответствие с горните съображения. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени в съответната част РА, потвърден Решение № 7/25.01.2024 г. на ДД ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП. При този изход от делото Решение № 31505/26.09.2025 г. на АССГ следва да бъде отменено и в частта, с която „Свилоза“ АД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер от 8 766,97 лв., като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. С оглед на така приетото от касационната инстанция, претенцията на касатора за разноски пред първата съдебна инстанция е частично основателна и в негова полза, съгласно чл. 161, ал. 1, изр. първо ДОПК, следва да бъде присъдена допълнително сумата от 24 505,34 лв., с която е бил редуциран размерът разноските, вкл. поради прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение за производството. В касационната жалба неоснователно в размера на разноските се включват разходи за командировки (извън признатите разноски за явяване в съдебно заседание по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г.) и за превод на писмени документи на български език – 1 593,60 лв., тъй като действително не са извършени по силата на закона или по разпореждане на съда по делото. С оглед на своевременната претенция и представените доказателства на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в общ размер на 25 158,58 евро. При определянето на разноските са съобразени и доказателствата за платените държавна такса в размер на 869,20 евро за касационното производство и адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 11 760 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,