Определение № 189 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 128/2010 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7702/07.09.2010 г. на Т. А. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Д. от АК-С., с която се иска да бъде изменено определение № 923 от 13.08.2010 г. по гр.д. № 1281/2010 г. на Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, в частта му, с която са присъдени на ответника по касационната жалба И. П. П. от [населено място] направените по делото разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено и не съответства на фактическата и правна сложност на делото по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което прави искане същото да бъде редуцирано до по- нисък размер. Ответникът по молбата И. П. П. от [населено място] не изразява становище в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за изменение на касационното определение в частта му за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна. С определение № 923 от 13.08.2010 г. по гр.д. № 128/2010 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, в производство по чл. 288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение от 19.10.2009 г. по в.гр.д. № 3970/2008 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Т. Г. по иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК/отм./ и е осъдил касаторката да заплати на ответника по касация И. П. направените разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Направените от ответника разноски са надлежно документирани, своевременно е поискано тяхното присъждане, видно от книжата по делото и настоящата инстанция се е произнесла по направеното искане с постановеното определение по реда на чл. 288 ГПК. Направеното в молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочената норма в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Съгласно § 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет при присъждане на възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК същото следва да е в размер, не по-нисък от трикратния размер на минималното възнаграждение, посочено в наредбата. В случая минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 730 лв., респ. трикратно то възлиза на сумата от 2 190 лв., а уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство е в размер на сумата от 1000 лв., т.е. в рамките на предвидения в закона минимален размер. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че молбата по чл. 248 ГПК за изменение на определението на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,