Определение № 1816 от 01.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 491/2024 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца М. В. С. срещу определение № 219 от 31.08.2023г. по в.т.д.№ 28/2023г. на Апелативен съд Велико Т.. С него в производство по реда на чл.248 ГПК, инициирано по молба на С., е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като бъде намалено поради прекомерност присъденото на процесуалния представител на насрещната страна „Петрол“АД адвокатско възнаграждение от 6 600лв. с ДДС за производството пред въззивната инстанция. В частната жалба са изложени съображения за недопустимост на обжалвания акт като аргументи не са изложени. Поддържа се и довод за неговата неправилност и несъгласие с извода на апелативния съд, че възнаграждението на процесуалния представител на ответното дружество, договорено и присъдено в размер на 6 600 лв., не е прекомерно. Страната счита, че аргументът на съда за „правна и фактическа сложност“ на делото е оборен с факта, че от „Петрол“АД са подадени три идентични отговора на въззивни жалби. Поддържа, че обемът на работа на процесуалния представител е минимален, положени са базови усилия по едно несложно от правна страна дело, а в случая размерът на претендирания и присъден адвокатски хонорар надвишава многократно нормативно определения минимум, преценим съобразно чл.7, ал.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита срещу иск по чл.75 ТЗ. Искането е за отмяна на определението и уважаване на молбата за намаляване на присъденото от въззивната инстанция възнаграждение на въззиваемата страна „Петрол АД“ поради прекомерност. Постъпил е писмен отговор от „Петрол“АД, в който са изложени твърдения за преклудиране на възражението по чл.78,ал.5 ГПК с приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. По съществото на спора се посочва, че Наредба №1/2004г. определя само минимален праг на възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ, но не е пречка размерът му да се определи въз основа на свободно договаряне с клиента. Изложени са и съображения, че спорът е с по-висока фактическа и правна сложност, което е обусловило договарянето на конкретното възнаграждение от 6 600 лв. с включен ДДС. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С определение № 1583 от 13.06.2024г. по т.д.№ 492/2024г. настоящият състав не допусна касационно обжалване по касационната жалба на М. С. на решение № 68 от 15.05.2023г. на Апелативен съд Велико Т. по в.т.д. № 28/2023г., с което са потвърдени решенията по т.д.№ 97/2020г. на ОС Ловеч за отхвърляне на исковете на М. С. срещу „Петрол“АД за прогласяване нищожност на основание чл.75,ал.2 ТЗ на решенията по всички точки от дневния ред, приети на проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание на акционерите на „Петрол“АД, [населено място]. С постановяване на определението по реда на чл.288 ГПК са налице предпоставките за произнасяне по настоящата частна жалба. Сезиран с молба от М. С. по чл.248 ГПК с искане за изменение на постановеното от апелативния съд решение в частта за разноските чрез намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение за тази инстанция, присъдено на процесуалния представител на въззиваемото дружество „Петрол“ АД, въззивният съд е изложил съображения за отсъствие на предпоставката несъразмерност и непропорционалност с оглед предмета на спора и обема на извършената от процесуалния представител - упълномощен адвокат дейност. Не отговаря на материалите по делото доводът в частната жалба, както и констатацията в обжалваното определение, че оспорване за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК не е заявено от жалбоподателя. В протокола от съдебното заседание, проведено на 12.04.2023г. като последно изявление на процесуалните представители е отразено това на адвокат П. - защитник на въззивника М. С., че прави такова възражение. Съставът на ВКС споделя изводите в обжалваното определение, че договореното и присъдено за въззивната инстанция възнаграждение за процесуалния представител на ответното дружество, в чиято полза е постановено решението по спора, е прекомерно по смисъла на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК. Срещу първоинстанционното решение 05.01.2022г., от 31.08.2022г. (за допълване и за поправка на очевидна фактическа грешка на решението от 05.01.2022г.) и от 02.11.2022г. (за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 31.08.2022г.)., постановени по т.д.№ 97/2020г. на Окръжен съд Ловеч, са подадени три въззивни жалби от ответника М. С., по всяка от които е депозиран писмен отговор от въззиваемото дружество „Петрол“ АД чрез процесуалния му представител. Жалбите имат различен предмет, поради което неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че подадените отговори са с „идентично съдържание“. Предмет на спора са шест обективно съединени иска за прогласяване нищожността на шестте приети от общото събрание на дружеството, проведено на 26.10.2017г. решения. Защитата срещу исковете по чл.75,ал.2 ТЗ по отношение на шестте решения не е идентична, тъй като е разграничена с оглед на това кое от решенията е прието в хипотезата на повторност при отмяна на предходно решение на ОС на дружеството. И пред въззивната инстанция въззивникът чрез процесуалния си представител се е защитавал срещу искането за спиране на производството поради твърдение за висящ преюдициален спор. Изложеното опровергава тезата на частния жалбоподател, че производството пред въззивната инстанция не се е развило в условията на правни усложнения, а е предпоставяло единствено „базова защита“. Становището за отсъствие на правна и фактическа сложност не се подкрепя и от обсъдените в определението по чл.288 ГПК правни проблеми, разрешени във въззивното производство, по които частният жалбоподател е искал допускане на касационното обжалване. Самостоятелно основание за неуважаване на подадената частна жалба е обстоятелството, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение при съобразяване с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. Разпоредбите от Наредбата като нормативно определен минимум не съответстват на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС. По тези съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски за настоящото производство не подлежат на присъждане.