Решение № 225 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 911/2011 г.

Решение № 225 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 911/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Д. и Г. И. Д. чрез пълномощник адв. Д. А. против решение № 221 от 8.03.11 г. по в. гр. дело № 1608/10 г. на Окръжен съд - Варна. С него е отменено решение № 1957 от 3.06.10 г. по гр. дело № 3174/09 г. на Районен съд - Варна и вместо него е постановено друго, с което е отменен договора за дарение, сключен на 25.09.97 г. с нот. акт № г., по силата на който С. Н. Н. е дарила в полза на Н. И. Д. и Г. И. Д. по *** ид. част на всеки от тях 600 кв. м. ид. ч. от недвижим имот, целият с площ от 1000 кв. м., намиращ се в м. Т., пл. №, при граници за целия имот: от две страни път, Ст. М., Р. Р. и Т. П., ведно с построената в него постройка с площ от 35 кв. м., на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. С определение № 131 от 6.02.12 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: следва ли в необходимите средства за живот на дарителя да се включват и разходи за наем, след като такива не се заплащат и не са искани от него и следва ли в необходимите средства за живот на дарителя да се включват и разходи за друго лице. В отговор на поставените въпроси настоящият съдебен състав намира следното: Нуждата от издръжка следва да се преценява по предявен иск по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. Принципно не следва в необходимите средства за живот на дарителя да се включват разходи за наем, след като такива не заплаща и не се търсят от него, както и разходи за друго лице. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с нот. акт № г. ищцата е дарила ответниците /нейни внуци/ с ид. части от собствения си недвижим имот - по *** ид. ч. от 600 кв. м. ид. ч. за всеки от тях от недвижим имот, целият от 1000 кв. м. в м. Т.. От заключението на назначената съдебно-икономическата експертиза е прието, че средствата, необходими за задоволяване на ежедневните й нужди от храна, отопление, дрехи и лечение с оглед възрастта й, среда на живот и здравословно състояние възлизат на 460.50 лв. Месечните й доходи са в размер на 276.63 лв. Съдът е прибавил към доходите й и сумата 89 лв. - пенсия и добавка на умствено изостаналия й син П., който живее с нея в едно домакинство и за когото полага грижи, или общия сбор възлиза на сумата 365.73 лв., същевременно като месечен разход е отчел и издръжка за сина й в размер на 329.40 лв. Съобразено е заключението на вещото лице и в частта, в която е предвидено заплащане на наем предвид данните по делото, че ищцата и синът й живеят в чуждо жилище - на майката на ответниците. Според съда ищцата е доказала състояние на трайна нужда от издръжка. Прието е за установено от свидетелските показания на св. Й. Р., че дарените не са й дали поисканата издръжка от 100 лв. месечно, от която дарителката се е нуждаела. Направен е извод, че това е израз на непризнателност според тълкуването на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, предпоставяща отмяна на дарението при наличие на визираните в нея предпоставки за уважаване на иска. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че средствата на дарителката са достатъчни да покриват нуждите й, а освен това по делото не било установено обстоятелството, че същата е искала от жалбоподателите издръжка и те са отказали да й я дават. Ответницата по жалбата С. Н. Н. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК намира следното: Решението е правилно. Изводът на въззивния съд, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка е съобразен със събраните по делото доказателства. С оглед отговорите на поставените от касаторите въпроси, дори и след като се приспадне сумата 112.50 лв. наем, какъвто дарителката не заплаща, и при преценката за нуждата й не се вземат предвид доходите и разходите на сина й, месечните й разходи съгласно заключението на вещото лице включват издръжка от 306 лв. и лекарства 50 лв., или общо 356 лв. Месечният й доход е в размер на 276.63 лв., т. е. налице е разлика в размер на 80 лв. Поисканата издръжка от надарените в размер на 100 лв. месечно е доказано необходима за поддържане на стандарт на живот според средния. От свидетелските показания е установено по делото, че ответниците не са давали поисканата им издръжка. Недаването й в доказано необходимата на дарителката и поискана сума води до отмяна на дарението по иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, за да се избегне неоснователното обогатяване на дарените за сметка на нуждаещия се дарител. По изложените съображения настоящият състав на IV г. о. на ВКС намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да се остави в сила. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.