Определение № 22 от 12.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 58/2021 г.

Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, [населено място], за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 12556 от 29.12.2020г. по в.гр.д. № 1696/2020г. на Апелативен съд – София в частта, с която решаващият съд е уважил предявените срещу застрахователното дружество осъдителни искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като заплати съответно на: С. В. С. сумата от 130 000 лева /представляваща разликата над присъдените от първостепенния съд 70 000 лева до 200 000 лева/ и на Г. С. Н. сумата от 41 000 лева /представляваща разликата над присъдените от първостепенния съд 49 000 лева до 90 000 лева/ -обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. К.. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила и съответно подлежи на изпълнение. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата към нея, при което приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло сумата от 171 000 лева, като постъплението й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 11.01.2021г. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд