Определение № 247 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 884/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Агенция за закрила на длъжника“ ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 40 от 18.02.2020 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, с което е върната касационната жалба на дружеството срещу решение № 271 от 11.10.2018 г. по т.д. № 347/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив и е прекратено касационното производството по т.д. № 351/2019 г. Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение. Сочи, че не е надлежно връчено съобщение за внасяне на дължима държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Евентуално се твърди, че ако по делото е получена призовка от неупълномощено лице, което да не я е предало на единствения упълномощен адвокат Б. М., то това съставлява основание за възстановяване на срока за внасяне на ДТ, каквото, според частния касатор, вече е и сторено. Направено е искане за призоваване на лицето, получило призовката, което да потвърди, че не я е предавало на адв. М.. С молба, депозирана на 28.02.2020 г. /в срока за обжалване на определението на ВКС/ е уточнено, че дължимата ДТ от 1 001 лв. за разглеждане на касационната жалба е внесена на 13.02.2020 г., а атакуваното определение не е постановено на 11.02.2020 г., а на 18.02.2020 г., т.е. след внасяне на ДТ. Оспорват се констатациите на ВКС, I т.о. за връчване на съобщението за дължимата ДТ на адв. И. М. /брат на адв. Б. М./, като се твърди, че адв. И. М. не е пълномощник на дружеството касатор, нито е предавал съобщение за внасяне на ДТ, а при извършена справка не се е установило наличие на подобно съобщение. В посочената молба е уточнено искането за допускане на гласни доказателствени средства. Ответникът „Пътстрой“ ООД не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Търговско дело № 351/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, I т.о. е образувано по касационна жалба на „Агенция за закрила на длъжника“ ООД срещу решение № 271 от 11.10.2018 г. по т.д. № 347/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив. С определение № 49 от 21.01.2020 г. е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, с дадени на касатора указания за дължимата ДТ за разглеждане на касационната жалба, с предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнението им в определения едноседмичен срок. Съобщение, с вписаните указания, е връчено на 30.01.2020 г. на посочен и в касационната жалба служебен /съдебен/ адрес на процесуалния пълномощник на дружеството - адв. Б. Г. М., с вписан получател „адв. И. Г. М. – колега“ и подпис на получателя. По делото е извършено счетоводно удостоверяване, че към 11.02.2020 г. сумата 1001 лв.- не е постъпила по сметка на ВКС. Констатирайки неизпълнените в срок на указания за внасяне на дължима ДТ, с атакуваното определение от з.з. на 11.02.2020 г., обявено на 18.02.2020 г., предходният състав на ВКС е прекратил касационното производство. След произнасяне по определението, по делото е постъпила молба с вх. № 1432/13.02.2020 г., депозирана от лицето, представляващо касационния жалбоподател, с приложена разписка за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 1 001 лв., постъпила по сметка на съда на 14.02.2020 г., съгл. приложено удостоверение от счетоводител на ВКС от 17.02.2020 г. Атакуваното прекратително определение е правилно. При постановяването му е отчетено, че е налице надлежно връчване на съобщение за дължимата, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса, с изрично предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанието. Според константната практика на ВКС – така например, определение по ч.гр.д. № 2561/2017 г., IV г.о., определение по ч.т.д. № 1939/2016 г., I т.о., определение по ч.т.д. № 3723/2014 г., II т.о. и др., връчването на адвокат на същия адрес, който е съдебен адрес на процесуалния пълномощник на страна по делото, с изрично отбелязване от длъжностното лице по призоваването на качеството на получилия съобщението – „колега“, съставлява надлежно връчване по см. на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК. В частната жалба и уточнението към нея липсват доводи, които да се квалифицират като оспорване истинността на удостоверителното изявление на връчителя, обективирано във връченото на 30.01.2020 г. съобщение. Твърденията на частния жалбоподател за ненамерена призовка при адв. И. М., съответно - за непредаване на съобщението, не сочат на такова оспорване на официалния свидетелствуващ документ. От друга страна, липсата на съхранен при получателя отрязък от съобщението и евентуално неизпълнено задължение за предаването му на процесуалния пълномощник на дружеството – касатор, не рефлектират върху редовността на връчването. Предходният съдебен състав на ВКС правилно е констатирал, че в рамките на указания едноседмичен срок, по делото не са представени доказателства за внесена ДТ, поради което, в съответствие с чл.286, ал.1, т.2 ГПК, е постановил законосъобразен съдебен акт. Като неоснователни следва да се преценят доводите на частния жалбоподател относно внесената ДТ на 13.02.2020 г. и представянето на доказателства за това преди обявяване на атакуваното определение, т.к. съгласно чл.64, ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след изтичане на установения срок, не се вземат предвид от съда. Що се касае до обективираното в частната жалба искане за възстановяване на срок /независимо от изложените противоречиви твърдения/, по него е компетентен да се произнесе съдебният състав на първо търговско отделение по т.д. № 351/2019 г. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение