Определение № 1748 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1030/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Атракт Алфагруп“ ООД срещу определение № 182 от 28.01.2024 г. по к.т.д. № 636/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Атракт Алфагруп“ ООД срещу решение № 1310/14.12.2022 г. по т.д. 1312/2022 г. по описа на ОС – Бургас. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен в обжалваната му част предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон и практиката на ВКС. Излага, че с последната се приема, че в хипотези като процесната – заличаване на търговец с налични вземания, се касае за заличаване, извършено при несъществуващи към момента на заличаването предпоставки по смисъла на чл. 273, ал. 1 ТЗ. По тези доводи моли за отмяна на определението в обжалваната част. Ответникът по жалбата, А. Р. Вургафт, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт, като изтъква, че цитираната от частния жалбоподател съдебна практика е неотносима. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира сезиралата го частна жалба за неоснователна. С определението в обжалваната му част друг състав на ВКС е приел, че касационната жалба на „Атракт Алфагруп“ ООД е недопустима, тъй като търговското дружество е заличено в хода на делото въз основа на влязло в сила решение от 28.04.2022 г. по т.д. 317/2020г. по описа на ОС – Бургас, което обстоятелство е отчетено от въззивния съд и с решението си е обезсилил обжалваното първоинстанционно решение и прекратил производството по отношение на тази страна. Счел е, че правосубектността съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването и упражняването на правото на иск, като исковият процес по отношение на страна, изгубила в хода на делото правосубектността си, е недопустим. По тези мотиви е оставил без разглеждане подадената от „Атракт Алфагруп“ ООД касационна жалба. Съдебният акт е правилен в тази му обжалвана част. Постановен е в съответствие с утвърдената и служебно известна на настоящия състав съдебна практика по поставения въпрос, намерила изражение в ТР 1/09.07.2019 г. по т.д. 1/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 122 от 28.06.2017г. по т.д. 964/2015г., ТК, II ТО, с които е прието, че процесуалната правоспособност на страните е абсолютна процесуална предпоставка за възникването и развитието на гражданския процес, за която съдът следи служебно. Отпадането на гражданската правоспособност, а оттам на основание чл. 27, ал. 1 ГПК и на процесуалната правоспособност, в хода на делото е пречка за по –нататъшния му ход с участието на тази страна и съдът е длъжен да прекрати съдебния процес по отношение на процесуално неправоспособната страна. Обжалваният съдебен акт е постановен в унисон с тази съдебна практика, като съдът е отчел, че с влязло в сила решение № 102 от 28.04.2022 г. по т.д. 317/2020г. по описа на ОС – Бургас на основание чл. 632, ал. 4, вр. ал. 5 ТЗ е постановено заличаване на ответника „Атракт Алфагруп“ ООД, вписано в ТР, с което последният е лишен от материална и процесуална правоспособност – чл. 27, ал. 1 ГПК, отпаднала е основна предпоставка за допустимостта на гражданския процес срещу тази страна и правилно подадената от него касационна жалба е оставена без разглеждане. По горните мотиви на съда обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден. При този изход на спора право на разноски има ответникът по жалбата. Не прави искане за присъждане на разноски, нито доказва извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъждани с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение