Определение № 3219 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4414/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение № 50010 от 17.01.2023 г., постановено по гр.д. № 77/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязлото в сила решение № 358 от 22 март 2019 г., постановено по гр. д. № 845/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна. Частният жалбоподател – О. М. Б., чрез процесуалния си представител адв. М. Д. – АК Варна, поддържа доводи за неправилност на определението. В срока по чл. 275, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от адв. С. Х. – САК в качеството ѝ на особен представител на В. С. Б., в което са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. В срока по чл. 275, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от Л. Ю. И., която чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Пред ВКС е образувано е по молбата на О. Н. за отмяна на решение № 358 от 22 март 2019 г., постановено по гр.д. № 845/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, за прогласяване недействителността на договор за продажба на апартамент, КК „Св. Св. К. и Е.. Решението на първата инстанция е потвърдено с решение № 98 от 08.10. 2019 г., постановено по в.гр.д. № 283/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна, влязло в сила с недопускането на касационното обжалване с определение № 484 от 28 май 2020 г., постановено по гр.д. № 469/2020 г. по описа на III г.о., ВКС. В молбата за отмяна молителката е твърдяла, че процесния недвижим имот е придобит възмездно по време на брака, което обуславя качеството й на необходим другар на съпруга й, но не е била конституирана в производството, за което узнала на 25.04.2021 г. след разговор с родителите на съпруга й. За да постанови обжалваното определение и да остави без разглеждане молбата за отяна съставът на IV – г.о. е приел, че последната не е била депозирана в преклузивния срок регламентиран в чл. 305, ал.1, т.5 ГПК. Съдът е констатирал, че поради неизпълнение на указанията в дадения от съда срок, производството по иска за недействителност на сделката по отношение на О. М. е прекратено с определение № 1823 от 10.07.2017 г. по гр.д. № 845/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, което в тази си част е потвърдено с определение № 546 от 26.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 398/2017 г. на Апелативен съд Варна, а потвърдителното определение е потвърдено с определение № 230 от 31 май 2018 г. по ч.гр.д. № 973/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., като жалбана на а жалбата на О. М. е оставена без разглеждане поради това, че жалбоподателката не е участвала в производството по ч.гр.д. № 4964/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. и това определение е потвърдено с определение № 551 от 30 ноември 2018 г. по ч.гр.д. № 2915/2018 г. на ВКС, ІV г.о. Установено е, че молителката О. М. Б. е подала чрез адв. М. Д. частна жалба вх. № 807 от 24.01.2018 г. срещу определение, с което исковото производството по отношение на нея е прекратено, като адв. М. Д., е бил упълномощен и от съпруга на молителката и го е представлявал в исковото производство. Съставът на IV – г.о. на ВКС е приел, че молителката О. М. е била запозната с воденото срещу съпруга ѝ производство – същата най-късно на 22.01.2018 г. е узнала за него и е житейски необосновано да се твърди, че е научила за постановеното срещу съпруга ѝ решение едва на 25.04.2021 г., след разговор с родителите му. Прието е, че тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна тече за молителката от датата на постановяване на определението по гр.д. № 469/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. – 28 май 2020 г., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение по в.гр.д. № 283/2019 г. на Апелативен съд Варна, потвърждаващо решението на първостепенния съд, чиято отмяна се иска. Прието е, че молбата за отмяна е подадена на 26.05.2021 г., срокът е пропуснат и молбата се явява недопустима. Настоящият състав намира, че така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 304 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за подаване на молбата за отмяна тече от деня на узнаване на решението, а в случая - това е моментът на влизането му в сила - 28.05.2020 г., когато с определение № 484 от 28.05.2020г. по гр.д. № 469/2020 г. на III – г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 98 от 8.10.2019г. по в.гр.д. № 283/2019г. по описа на АС – Варна.. Видно от данните по делото О. М. е представлявана от адв. М. Д. от АК – Варна, както в производствата по частните жалби, подавани от нея във връзка с прекратяване на производството по отношение на нея, така и за подаване молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 358/22.03.2019 г. по гр.д. № 845/2016 г. на ОС - Варна и настоящата частна жалба. В обжалваното определение правилно е прието, че молителката е узнала за атакуваното решение най-късно от датата на постановяване на определението по гр.д. № 469/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. – 28 05. 2020 г., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение по в.гр.д. № 283/2019 г. на Апелативен съд Варна, в което производство е участвал и процесуалния й представител адв.М.Д.. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена на 26.05.2021 г., значителен периоиод след изтичане на предвидения 3 - месечен срок, при което правилно в атакуваното определение същата е преценена като недопустима и е оставена без разглеждане. На особения представител на В. С. Б., назначен по реда на чл. 48, ал.2 ГПК - адв. С. Ц. Х. – САК, с разпореждане № 50023 от 08.09.2023 г. по гр.д. № 77/2022 г. на ВКС, IV – г.о, следва да бъде заплатено възнаграждение за извършените процесуални действия за настоящото производство. С разпореждания по гр.д. № 77/2022 г. по описа на ВКС е указано на О. Б. да внесе по депозитната сметка на ВКС сумата в размер на 750 лв. възнаграждение за особен представител. Указанието е изпълнено и с молби 07.06.2023 г. и 09.08.2023 г. са представени документи удостоверяващи внасянето на посочената сума. Предвид изложените съображения съдът: