Определение № 238 от 26.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1293/2019 г.

Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по иск на К. А. Н. от [населено място] срещу „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] с правно основание чл. 47, ал.1, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 27.02.2015 г. по арбитражно дело № 4438/2015 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, [населено място]. Ищцата поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради това, че е била лишена от участие в арбитражното производство, тъй като не е била уведомена за образуването му, както и че не й е връчено арбитражното решение. Ответникът – „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] – оспорва иска като недопустим поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. като неоснователен поради отсъствие на поддържаното основание по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и твърденията на страните, приема следното: Искът е недопустим. Съобразно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. В случая този срок не е спазен. От съдържащата се по гр. д. № 3488/2015 г. на СГС, VІ-17 състав (по което е издаден изпълнителен лист срещу ищцата по реда на чл. 51, ал. 1 ЗМТА) разписка № 4100014044683, издадена от куриерска фирма „М и БМ Експрес“ ООД, се установява, че процесното арбитражно решение е изпратено на адреса на ищцата, обявен като адрес за кореспонденция в сключения с ответника договор за револвиращ заем – [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, като същото е връчено на ищцата на 06.03.2015 г. чрез лицето Р. И. Н. от посочения адрес. Връчването е осъществено надлежно по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, поради което от тази дата именно следва да се счита, че е започнал да тече тримесечният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Неоснователно е твърдението на ищцата, че не е четлива датата на връчване, както и че тя не е вписана в известието за доставяне. Разписка № 4100014044683 е представена в оригинал и от нея се установява, че датата на връчване е „06.03. 13.30“. Макар годината да не е отразена в ръкописния текст, очевидно е, че се касае за 2015 г., с оглед посочените дати на двата печата на куриерската фирма – 27.02. 2015 г. (в [населено място]) и 13.03. 2015 г. (в [населено място]). При тези безспорни дати, очевидно е, че дори и да се счете, че датата на връчване на арбитражното решение не е достатъчно ясна, същата във всички случаи е в периода 27.02.2015 г. (датата на предаването на куриерската пратка в София) и 13.03.2015 г. (датата на отчитане връчването на пратката в офиса на куриерската фирма в Пловдив). Следователно, при посочените данни за връчване на арбитражното решение през м. март 2015 г., подадената на 30.04.2019 г. исковата молба за отмяната му несъмнено е просрочена и като такава е недопустима. Независимо от посоченото връчване през 2015 г., ищцата е узнала за процесното арбитражно решение и чрез личното връчване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното срещу нея изпълнително дело № 20158240402573 на ЧСИ К. П., рег. № 824, с район на действие Окръжен съд Пловдив, извършено на 12.06.2016 г., видно от представената от ответника разписка. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че към нея е приложен и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт – изпълнителен лист от 01.06.2015 г. по т. д. № 3488/2015 г. на Софийски градски съд, VІ-17 състав, в който изрично е отбелязано, че е издаден въз основа на арбитражно решение, като за дължими са посочени сумите, присъдени именно с атакуваното понастоящем решение. Изчислен от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение – 12.06.2016 г., към момента на депозиране на молбата за отмяна на арбитражното решение – 30.04.2019 г., 3-месечният преклузивен срок също е изтекъл. С оглед изложените съображения, молбата за отмяна е недопустима и поради това образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.48, ал.1 ЗМТА