Определение № 1905 от 08.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 254/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282 от ГПК. С молба с вх.№10075/11.06.2024г. касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е поискал във връзка с постановеното от ВКС определение №1187/09.05.2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, постановено по в.т.д. № 749/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, да бъде освободена представената гаранция в размер на сумата от 38810,95лв. и да му бъде преведена по посочената от него банкова сметка. Молителят поддържа, че след постановяване на акта на ВКС, спряното изпълнително дело е било възобновено и след уведомяването му от ЧСИ, той заплатил на 17.05.2024г. дължимите суми, като изплатил и съдебните разноски на И. М., за което представя три броя платежни нареждания. Ответникът по касация – И. М. М. е получил препис от молбата чрез процесуалния си представител – адв. К.. С изрична молба –становище заявява, че не възразява по искането. ВКС, ТК, състав на 2 т.о. като обсъди доводите на страните и материалите по делото във връзка с искането, намира следното: С решение 254/27.06.2023г., постановено по в.т.д. № 749/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, е потвърдено решение № 260180 от 14.07.2022г. по т.д. № 818/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, като касаторът е осъден да заплати на И. М. М. сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», за претърпените по вина на водача на лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Ц-180“ с рег. № PВ 8801 КХ, неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 24.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2020г. до окончателното изплащане. С определение №1187/09.05.2024г. на ВКС по т.д.№254/2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила. До приключването на касационното производство изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е било спряно по реда на чл. 282 ГПК с определение № 2032/06.07.2023 г. по ч. гр. д. №2845/2023 г. на ВКС, 4-то ГО, по молба на ответника по иска и въз основа на представеното от него обезпечение - парична сума в размер на 38 810,95лв., намираща се по набирателната сметка на ВКС и към настоящия момент съгласно служебно приложената счетоводна справка. Настоящият съдебен състав намира искането за основателно. Нормата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената гаранция, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Предвид предназначението на паричната гаранция - да се спре изпълнението на въззивното решение, така както е разяснено в т. 3 на Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, внесеното обезпечение е предназначено за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая, видно от платежните нареждания са заплатени присъдените суми и вземанията са погасени, поради което внесената гаранция следва да се освободи и преведе по посочената сметка на вносителя. Ответикът по касация не е заявил възражения относно получаване на сумите по преводните нареждания, нито е заявил претенции за обезщетение за вреди от забава спрямо внесената като гаранция сума, а напротив не възразява по искането за връщането й на молителя. Искането за освобождаване на паричната гаранция е подадено преди да изтече законоустановения срок по чл. 82 от ГПК, една година от датата, на която вземането е станало изискуемо. Въззивното решение не е допуснато до касация с определение на ВКС, постановено на 09.05.2024г., след която дата е станало изискуемо вземането, а искането за връщане на гаранцията е депозирано на 11.06.2024г. С оглед горното съдът намира, че молбата е основателна и следва сумата да бъде освободена и да бъде разпоредено превеждането й по посочената от молителя сметка. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.