Решение № 1535 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12280/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Oбразувано e по касационна жалба на „А Логистикс” ЕООД, притежаващо ЕИК 201379936, подадена чрез пълномощник адв. Чакалов, против Решение № 24654/17.07.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 2437 по описа за 2023 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22002218003087-091-001 от 24.01.2019 г., издаден от   С. Т. Костадинова, на длъжност началник на сектор в ТД на НАП-София - орган, възложил ревизията, и от Д. Д. Терзиева, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП-София – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 1258 от 22.07.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Национална агенция за приходите относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Хандел България Груп” ЕООД за данъчен период м.04.2017 г. в размер на 9 231,52 лв. и за данъчен период м. 05.2017 г. в размер на 1 545,11 лв., и дружеството е било осъдено да заплати разноски в размер на 4 110 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че неправилно административният съд е установил привидност на процесните доставки. Мотивира се с това, че „Хандел България Груп" ЕООД е признало пред съд извършването на процесните доставки в производство за обезпечение на иск. Излага аргументи, че процесните превози са изпълнени именно от издателят на фактурите, чрез последващото им превъзлагане на доставчици - спедитори. Счита за неспазено изискването авторите на КЕП, с които е подписан РА, да са идентифицирани по уникален начин – в т.ч. липсва ЕГН. Невъзможно е също така според касатора, извърването на квалифицирано валидиране на подписите. Твърди се нищожност на РА. По съображения, поддържани по делото, дружеството е пледирало за отмяна на съдебното решение и вместо него за отмяна на РА. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции. Касаторът прилага писмени доказателства, съгласно опис, съдържащ пет пункта. Ответникът по КЖ – директорът на Дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП оспорва чрез процесуалният си представител юрк. Минкова, касационната жалба в съдебно заседание като неоснователна и недоказана. Обосновава доводи по съществото на спора и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение в обжалваната част на предявеното основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима, защото е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение № 2442 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело № 3843/2022 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е отменено Решение № 4746 от 27.08.2020 г., постановено по адм. дело № 10720/2019 г. по описа на Административен съд София-град, както и Допълнително решение № 2262 от 06.04.2021 г., постановено по същото дело, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съдът е установил следната фактическа обстановка: Ревизираното дружество е извършвало спедиционна и логистична дейност. Претендираният през процесните периоди данъчен кредит е формиран основно от покупки, свързани с основната дейност на дружеството – транспортни услуги, доставени от български превозвачи и от съобщителни, счетоводни услуги, наем. Органите по приходите са констатирали, че в „дневник за покупки“, са включени фактури, издадени от „Хандел България Груп” ЕООД /доставчик/, които не са описани в „дневник за продажби“ на издателя. Във връзка с изложеното, РЛ по повод покана по чл. 103 от ДОПК е подало коригираща СД по ЗДДС вх. № 223421701278069/04.05.2017 г. за м. 03.2017 г. във връзка с получени доставки от „Хандел България Груп” ЕООД и е издаден АПВ № П-22221717068593-004-001/05.05.2017 година. През м. 04.2017 г. дружеството отново е включило в „дневник за покупките“ 7 фактури, издадени през м. 03.2017 г. от „Хандел България Груп”  ЕООД, по които е извършена корекция, в резултат на връчената покана по чл.103 от ДОПК. През м. 05.2017 г. с подадена СД по ЗДДС, като „А Логистикс” ЕООД е включило нови две фактури, издадени през м. 04.2017 г. от същото дружество. В резултат на извършени служебни проверки в ИС на НАП е констатирано, че доставчикът е подавал информация по ЗДДС само за периодите от м. 05.2016 г. до м. 01.2017 г., /включително/. След м. 01.2017 г. СД по ЗДДС не са  подавани и не са декларирани извършени доставки. „Хандел България Груп” ЕООД е дерегистрирано на 04.07.2017 година. Според приходните органи е установен механизмът на извършените доставки, идентифицирана е веригата от контрагенти, /спедитори и транспортни дружества/, посочени са товародател и получател, конкретизиран е предметът на превоза, място на товарене и разтоварване, регистрационен номер на ТИР-композиция, дължимо възнаграждение. Приели са, че е спорно действителното участие на „Хандел България Груп” ЕООД в поредицата от доставки, доколкото в ЧМР, митническите документи, удостоверения от получателите и инвойс фактури към товародателите липсват отбелязвания досежно дружествата спедитори. Констатирано е, че с договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 17.02.2017 г. И. А. Б. продава дяловете на „Хандел България Груп” ЕООД на Р. А. Р., който е управител и едноличен собственик на 23 дерегистрирани дружества с „рисков“ профил и установени задължения в особено големи размери. На 01.03.2017 г. в Търговския регистър е вписано ново дружество – „Холанд Порт Транспорт” ЕООД, с управител И. А. Б.. Акцентирано е, че доставчикът не се намира на декларирания адрес за кореспонденция, което е основание за прекратяване на неговата регистрация и което води до обективна невъзможност да се извърши проверка в счетоводството, за да бъде преценена редовността на вписванията на счетоводните операции. След продажбата на дружествените дялове дружеството не подава СД по ЗДДС, поради което процесните фактури, издадени през м. 03 и м. 04.2017 г. към „А Логистикс” ЕООД не са отразени в регистър „дневник за продажбите“, съответно не е начислен данъкът по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. В допълнение, всички трудови договори са прекратени през м. 01.2017 година. Във връзка с изложеното е прието, че документите сочат изпълнение, но не от процесния доставчик, а от друго дружество. Видно от съдържанието на приложените заявки - договори се установява, че Р. Р. не е вписан като представляващ, нито са налице документи, подписани от това лице, вместо което фигурира името на И. А. Б. и печати на „Холанд Порт Транспорт” ЕООД, което се приема за действителния изпълнител на услугите по спедиция. В резултат на всичко констатирано, приходните органи са възприели наличието на относителна симулация на доставка на услуги, с цел неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит чрез фиктивно съставени фактури. Прието е, че ревизираното лице е знаело за невъзможността на „Хандел България Груп” ЕООД да осъществи съответните доставки, но въпреки това фактурите са отразени в регистър "дневник покупки" и е упражнено право на данъчен кредит по тях. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9 от ЗДДС, с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 10 776,63 лева. Административният съд е квалифицирал РА, като валиден административен акт, издаден от компетентен орган, подписан с валидни КЕП, в изискуемата форма и без допускането на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото са разпитани двама свидетели. Според съда доставчикът „Хандел България Груп” ЕООД е „липсващ търговец“ по смисъла на чл. 2, § 1 от Регламент (ЕО) № 1925/2004 година. Съдът е достигнал до извод за законосъобразни констатации на ревизиращите органи относно недоказано участието на „Хандел България Груп” ЕООД в извършването на процесните доставки. Решаващият съдебен състав се е мотивирал, че действителният изпълнител на доставките е „Холанд Порт транспорт” ЕООД. Обосновал се е с воденето на кореспонденция между дружествата от имейл на „Холанд порт транспорт” ЕООД; Съставяни са документи, подписани от „Хандел България Груп” ЕООД, но носещи индивидуализиращи елементи на доставчика „Холанд Порт Транспорт” ЕООД – лого, гриф, адрес за кореспонденция и лице за контакт. Не на последно място, управителят на „Холанд Порт Транспорт” ЕООД, И. А. Б. е бил управител и на „Хандел България Груп” ЕООД до продажбата на дружествените си дялове на 23.02.2017 г. на Р. Р., след което продължава да подписва документи на „Хандел България Груп” ЕООД, като пълномощник на действащия управител на същото. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като същото следва да бъде оставено в сила. По отношение на оплакванията в касационната жалба относно КЕП, респективно валидността на РА, следва да се посочи, че ЕГН на физическото лице всъщност съставлява „лични данни“ по смисъла на легалното определение дадено в чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета от 27 април 2016 година касателно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, поради което и в съответствие с произтичащите от него принципи за защита на данните, като например принципа за свеждане на данните до минимум и принципа на ограничаване в рамките на целта, в политиките на доставчиците на удостоверителни услуги е предвидено като алтернативен подход идентифицирането на титулярите на електронните подписи, когато се касае до физически лица, да става посредством издаден от Удостоверяващия орган идентификатор. Посоченото напълно съответства и на правилата на чл. 43 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Спорният въпрос между страните не е извършването на услугите, а обстоятелството дали същите са доставени от посоченото като доставчик дружество. В тази връзка следва да се отбележи, че „Хандел България груп” ЕООД не се намира на декларирания адрес за кореспонденция. След продажбата на дружествените дялове от И. А. Б. на Р. Р., (управител и едноличен собственик на 23 дерегистрирани дружества с установени задължения в особено големи размери), дружеството, посочено като доставчик, не е подавало СД по ЗДДС, поради което процесните фактури не са отразени в дневник за продажбите, съответно не е начислен данък по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Въпреки продажбата на дружествените дялове, дейността на „Хандел България груп” ЕООД, се извършвала отново от И. А. Б., който в процесния период е управител на „Холанд Порт транспорт” ЕООД. Последното дружество е получило плащания от „А Логистикс” ЕООД чрез тристранния протокол за уреждане на задълженията по фактурите, издадени от „Хандел България Груп” ЕООД. В представените заявки - договори са отбелязани: „Адрес за фактуриране: Хандел България Груп ЕООД“, „адрес за кореспонденция: Холанд Порт Транспорт ЕООД“. Върху заявките има гриф на „Холанд Порт Транспорт” ЕООД. Събраните доказателства обосновават извод, че ревизираното лице не е действало добросъвестно по смисъла на общия принцип на правото на ЕС за добросъвестност на данъчнозадължените лица, респективно че е било наясно с обстоятелството, че действителният доставчик на услугите не е „Хандел България Груп” ЕООД, а „Холанд Порт транспорт” ЕООД. Всичко гореизложено указва на фиктивно документално оформяне на сделките, тъй като чрез фактурирането на доставките от „Хандел България Груп” ЕООД, РЛ е получило възможност да ползва право на данъчен кредит, каквото не би се следвало по фактури, издадени от „Холанд Порт транспорт” ЕООД, защото последното не е било регистрирано по ЗДДС. С оглед на гореизложеното решението като правилно трябва да бъде оставено в сила. Разноски: За касационното производство в полза на НАП се дължат предявените разноски в размер на 712,03 евро (1 392,61 лева,) за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение