Определение № 68 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 718/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 03.02.2012 г. по гр.д. № 3096/2011, с което е потвърдено решението на Врачанския окръжен съд от 24.06.2011 г. по гр.д. № 511/2010, с което са уважени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и 49 ЗЗД. Недоволен от решението в частта, в която предявените искове са уважени за над 31.500 лева за преживялата съпруга, над 45.000 лева за всяка от децата и над 26.250 лева за всеки от родителите на починалия е касаторът В. [фирма], В., представляван от адв. Н. В. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение: на претърпените болки, страдания и неудобства при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, на неизпълнението на мерките за охрана на труда от пострадалия и на задължението за провеждане на инструктаж на свои и чужди работници, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата И. Д. В., И. О. В., А. О. В., Я. О. В., И. О. В. и И. А. В., представлявани от адв. Д. Г. от ВАК я оспорват, като считат, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение и въззивното решение е по същество правилно, тъй като при извършването на съвместни товаро-разтоварни работи работодателите са длъжни да координират мерките по охрана на труда. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е работил като шофьор на товарен автомобил и е загинал при натоварването на извънгабаритен предмет в автомобила. Натоварването е извършено от първия ответник (кранист) под ръководството на втория ответник (началник цех), а двамата са служители на третия ответник – товародателя. Пострадалият се е намирал в близост до автомобила, за да следи за правилното разполагане на товара, но при една от маневрите на крана товарът се откача, разлюлява и приплъзва, и при падането си притиска пострадалия, който загива на място. Злополуката е причинена от виновното поведение на първите двама ответници (установено с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. 234/2010 на Врачанския окръжен съд), а третият отговаря за действията им като техен работодател. Няма съпричиняване от пострадалия, тъй като той е бил инструктиран да следи за правилното разполагане на товара, мястото е било означено с указващи опасност табели, но не са представени доказателства товародателят да е провел инструктаж по безопасността. Ищците са преживяла съпруга, три деца и родители на пострадалия, които са живели в общо домакинство, били са издържани основно от него и са приели тежко трагичната загуба. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд. Въззивният съд е приел, че негативните изживявания на ищците са доказани от показанията на разпитаните свидетели по делото, от които си установява съвместния живот на ищците преди злополуката и начина, по който им се е отразила смъртта на пострадалия, поради което не е необходимо те да се предполагат, както и установената съдебна практика, че организаторът на товаро-разтоварните работи трябва да следи за спазването на правилата за безопасност от всички участници в тях. Ответниците по жалбата не претендират разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение