Определение № 3450 от 01.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4537/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Делта Хандел“ ЕООД срещу въззивно решение № 5789 от 13.11.2023 год., постановено по в. гр. дело № 331/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б с-в, с което, като е отменено решение № 73835 от 27.03.2017 год., постановено по гр. дело № 53125/2015 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 с-в, са отхвърлени предявените от „Делта Хандел“ ЕООД срещу Д. Д. С. искове с правно основание чл. 211 вр. с чл. 203, ал. 2 и чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 5 000 лв., част от сумата от 9 360 лв., представляваща установени липси при ревизии от 25.05.2015 год. в магазин Б. на [улица] от 04.06.2015 год. в магазин Б. на [улица]; сумата от 9 000 лв., част от сумата от 19 342.71 лв., представляваща разлика между стойността на продажбите на редовна цена и при обявено намаление на стоки; сумата от 100 лв., част от сумата от 1 000 лв. – обменени точки от карта „Фиделити“, сумата от 600 лв., част от сумата от 7 333.40 лв. – намаляване на оборота /5% от общия спад на продажбите в магазина с 146 668 лв./, както и сумата от 300 лева, част от 35 000 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправно поведение на Д. Д. С., която е изпълнявала длъжността „управител на магазин“ при „Делта Хандел“ ЕООД. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Съгласно разпоредбата на чл. 283 ГПК, касационните жалби се подават в едномесечен срок от връчване на въззивното решение. В разглеждания случай съобщение за решението, постановено по в. гр. дело № 331/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б с-в, е изпратено за връчване на ищеца, чрез неговия пълномощник адв. Н. А., но същото се е върнало в цялост с отбелязване от призовкаря, че адв. А. е в болнични за неопределено време и не посещава кантората. На 18.01.2023 год. въззивният съд е разпоредил препис от решението да се връчи на адреса на управление на ищцовото дружество. Такова връчване е надлежно осъществено при условията на чл. 50, ал. 3 ГПК на 24.01.2024 год. Междувременно, на 03.01.2024 год. адв. А. е подала молба до Председателя на СГС, с която е поискала при извършване на процесуални действия, включително размяна на книжа и определяне на срокове, съдът да вземе предвид обстоятелството, че на 12.12.2023 год. е претърпяла тежък исхемичен инсулт и е била в интензивно отделение на Пирогов до 20.12.2023 год. с пълна парализа на лявата половина на тялото. На 30.08.2024 год. адв. А. е подала молба до въззивния съд, в която е заявила, че е в болнични от 12.12.2023 год. и е поискала да й бъде връчено въззивното решение, за да предприеме нужните процесуални действия според волята на ищеца. Към молбата са приложени болнични листове и епикриза. Решението е връчено на пълномощника на ищовото дружество на 30.09.2024 год., като касационната жалба е подадена на 25.09.2024 год. Връчването на призовки и съобщения на търговци и юридически лица може да осъществи само по предвидените в ГПК начини и място, а именно: на последния предвиден в търговския регистър адрес – чл. 50, ал. 1 ГПК, в канцеларията им, като може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме – чл. 50, ал. 3 ГПК, при приложение на фикциите, установени в чл. 50, ал. 2 ГПК и в чл. 50, ал. 4 ГПК /чрез залепване на уведомление/, на упълномощен адвокат – чл. 39, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 51 ГПК и на съдебен адресат – чл. 39, ал. 1, пр. 1 ГПК. Нормата на чл. 39, ал. 1 ГПК определя поредност на връчването на съобщения и призовки, целяща да създаде гаранция за защита на правата на страните в производството – когато страната е посочила в седалището на съда лице – съдебен адресат, на когото да се връчват съдебните книжа или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или пълномощника. Следователно призоваването на страна – юридическо лице, не чрез пълномощника по делото, се явява ненадлежно. То би било зачетено като редовно, макар и извършено в нарушение на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато съобщението е връчено на законния му представител, с оглед нормата на чл. 45, предл. 2 ГПК, приравняваща това връчване на лично връчване /в този смисъл определение № 137 от 14.03.2016 год. на ВКС по ч. т. дле о № 45/2016 год., ІІ т. о., ТК/. Призоваването на страна – юридическо лице по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК е допустимо и би било редовно само в случай на невъзможност за уведомяването й чрез пълномощника /определение № 612 от 27.09.2011 год. на ВКС по ч. т. дело № 556/2011 год., І т. о., ТК, определение № 90 от 24.02.2021 год. на ВКС по ч. т. дело № 321/2021 год., І т. о., ТК/ – каквато в частност е установена по несъмнен начин по делото. Връчване на въззивното решение не е могло да бъде извършено чрез пълномощника на ищеца, пради което е разпоредено ново връчване на страната /арг. чл. 54 ГПК/, осъществено на 24.01.2024 год. – редовен алтернативен способ за уведомяване. Поради това се налага извода, че срокът за касационно обжалване е започнал на тече на 24.01.2024 год. и по правилата на чл. 60, ал. 3 и 6 ГПК е изтекъл на 26.02.2024 год. /присъствен ден/. Последващото връчване на въззивното решение на адв. А. е ирелевантно, тъй като то не поставя началото нов срок за касационно обжалване. Приемането на противното би означавало продължаване на установения в закона преклузивен срок в явно противоречие с императивната норма на чл. 63, ал. 3 ГПК. Ето защо касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 283 ГПК. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Чтвърто гражданско отделение