Определение № 4494 от 07.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2645/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Поликомерс 82“ ЕООД и „Ивкомерс 82“ ЕООД срещу въззивно решение № 61/05.03.2025 г. по в.гр.д. № 407/2024 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 280/10.05.2024 г. по гр.д. № 454/2023 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е уважен иск на Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р. К. Ч. срещу жалбоподателите „Поликомерс 82“ ЕООД и „Ивкомерс 82“ ЕООД с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД и е обявен за недействителен спрямо ищците договор по нотариален акт №, том, рег. №, нот. дело № 330/2022 г. на Б. П., помощник нотариус при нотариус П. К., по силата на който „Поликомерс 82“ ЕООД продава на „Ивкомерс 82“ ЕООД поземлен имот с идентификатор, находящ се в [населено място], П. з., „Д. л.“ №, с площ кв.м., заедно с построените в него две сгради, индивидуализиран в решението. Ответниците по касационната жалба Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р. К. Ч. в писмен отговор оспорват основанията за допускане на касационно обжалване. След подаване на касационната жалба Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р. К. Ч. са подали по делото молба с вх. № 17791/01.10.2025 г., с която заявяват, че извършват отказ от предявения от тях иск по гр.д. № 454/2023 г. на Великотърновския окръжен съд, тъй като са постигнали с ответниците извънсъдебна спогодба, с която са уредили отношенията си и искат от ВКС да прекрати производството по гр.д. № 2645/2025 г. на IV г.о. и да обезсили постановените по спора въззивно решение № 61/05.03.2025 г. по в.гр.д. № 407/2024 г. на Великотърновския апелативен съд и решение № 280/10.05.2024 г. по гр.д. № 454/2023 г. на Великотърновския окръжен съд. Молителите представят в оригинал подписано между тях и касационните жалбоподатели споразумение от 30.09.2025 г. По основателността на молбата: Разпоредбата на чл.233 от ГПК предвижда, че ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, т.е. достатъчно е да няма влязло в сила решение. Молбата е подадена от ищците, които са подали исковата молба и съдържа безусловно изявление за отказ от иска. Производството по предявения иск е висящо, въззивното решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано с касационна жалба в срок от легитимирани страни, съответно не е влязло в сила и потвърденото с него първоинстанционно решение. Тъй като се касае за отказ от спорното право, съгласието на ответниците не се изисква - тяхното становище е ирелевантно, тъй като ищците няма да имат правото да предявят отново същия иск. С това са осъществени предпоставките на чл.233 ГПК: Настоящият съдебен състав е валидно десезиран от ищците (страните, разполагащи с правото на иск), поради което не може да разглежда спора по същество. Поради това производството по иска следва да се прекрати, като съгласно чл.233, изр.3 от ГПК постановеното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени. Воден от изложеното съдът