Определение № 10293 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2025 г.

Производството е по реда на чл.200, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. Велико Търново, чрез В. Димитрова, главен юрисконсулт, против Определение № 2118 от 27.06.2025 г. по адм. дело № 478/2025 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е обявен за нищожен отказът на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново за допускане на възобновяване на производството по издаване на предписание, обективирано в Констативен протокол № 40-07-3707/23.11.2021г., издадено на 23.11.2021г. от комисия, назначена със Заповед № РД-10-282/22.11.2021г. – Приложение 3 към искането за отмяна по реда на чл. 99, т. 1 и т. 4 от АПК, и изпратен по компетентност на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военноморски запаси“ гр. София за произнасяне. Частният жалбоподател поддържа, че определението страда от пороците, обективирани в чл. 209 от АПК, и като такова то е нищожно, недопустимо и неправилно. Твърди, че компетентността на по-горестоящия орган да се произнесе по искане за възобновяване на административно производство, по което е издаден и влязъл в сила административен акт, в случая - Отказ на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново, произтича от разпоредбата на чл.99 от АПК, и в случая е директорът на териториалната дирекция. Моли да се отмени оспореното определение. Ответникът по частната жалба- „Розахим“ АД, представлявано от М. Х. Е., чрез адвокат Д. Г. Димов, в писмено становище оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, шесто отделение, намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Х. Е., действаща в лично качество, както и в качеството на изпълнителен директор на „Розахим“ АД, гр. Горна Оряховица, чрез адв. Д. Г. Димов, против отказ на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново изх. № 11-01- 1215/ 19.05.2025 г. за отмяна на административни актове, издадени от комисии, образувани посредством заповеди на директора на ТД „Държавен резерв“ – гр. Велико Търново. Един от тези административни актове е предписание, обективирано в Констативен протокол № 40-07-3707/23.11.2021г., издадено на 23.11.2021г. от комисия, назначена със Заповед № РД-10-282/22.11.2021 г. на директора на ТД „Държавен резерв“ – гр. Велико Търново. Производството е разгледано по реда на чл.197 вр. чл. 202, т.1, вр. чл. 103, ал. 3 от АПК, като компетентен е съответният административен съд, който съгласно чл.200, ал.1 от АПК се произнася с определение, с което прогласява за нищожен отказа на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново и изпраща преписката на компетентния административен орган – председателят на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София за произнасяне. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК в случаите, когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Определението на съда може да се обжалва с частна жалба, но предвид разпоредбата на чл.200, ал. 2 АПК, това може да бъде сторено само от страните, участващи в административното производство. Следователно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК изрично определя кои са лицата, имащи право да обжалват постановеното от съда определение, а именно: страните, участващи в административното производство. Съгласно чл. 27, ал. 1 АПК страни, участващи в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. В конкретния казус съдебният акт е обжалван от председателя на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, на който преписката е изпратена като административният орган, компетентен да издаде административния акт, предмет на производството пред първоинстанционния съд. Административният орган не е страна в инициираното пред административния съд производство, по реда на чл. 99 от АПК, поради което за органа не е налице процесуално право да обжалва съдебния акт, с който отказът на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново за възобновяване на административно производство е обявен за нищожен. Действително настоящият частен жалбоподател не е участвал в административното производство, инициирано по реда на чл.99 АПК, но тъй като преписката му е изпратена за произнасяне, същия придобива качеството на овластен орган за издаване на административен акт, поради което не е страна в развиващото се производство по издаване на административен акт. Съгласно чл. 201 от АПК по разрешения с него въпрос определението на съда е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт. В този смисъл е и приетото решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на ОСС от колегиите на Върховния административен съд. Следователно частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,