Определение № 11293 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на Р. Д. К., Т. Г. К. и П. Г. С., тримата от гр. Варна, чрез адв. Л. Петков- АК-Варна, против разпореждане № 7621/ 08.07.2025г., постановено по адм. дело № 1502/2024г. по описа на Административен съд-Варна, с което на основание чл. 213а, ал.2 АПК е оставена без разглеждане тяхна частна жалба с вх.№ 5037/25.03.2025г., ведно с уточнителна молба № 6771/22.04.2025г., срещу Протоколно определение от 11.02.2025г. по същото дело. В жалбата се излагат доводи за неправилност на разпореждането поради противоречие на материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна кмет на район "Младост"-Община Варна писмено оспорва частната жалба. Върховният администартивен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване разпореждане (чл. 213а, ал.7 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд приема за недопустима частната жалба срещу протоколно определение от 11.02.2025г., с което е оставено без уважение искането им за спиране на производството по дело 1502/2025г. по описа на Административен съд-Варна до приключване на производството по гр.д. 6905/2024г. по описа на Районен съд-Варна. Счетено е, че определението, с което не се уважава искане за спиране на делото не подлежи на обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон. Определението, с което се оставя без уважение искане за спиране на съдебно производство по административно дело не е сред изброените в чл. 229, ал.1, т.1 и т.2 АПК определения, които подлежат на обжалване. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство и не е сред изброените в закон, които подлежат на съдебен контрол. На обжалване подлежи само определението за спиране на съдебното производство, доколкото то се явява преграждащо производството. Като е приел недопустимост на частната жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно разпореждане, което не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,