Определение № 9928 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2026 г.

Производството е по реда на 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. В. С. срещу определение № 35967/17.09.2026 г., постановено по адм. дело № 9014/2026 г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без уважение жалбата му, в лично качество и като баща и законен представител на малолетния Б. С. С., чрез адв. Е. Фикри, срещу разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-С-СЛ-010/03.06.2026 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Слатина. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение. Излагат се подробни съображения за липса на конкретни мотиви, както и недоказаност на предпоставка по чл. 60, ал. 1 от АПК. На основание чл. 60, ал. 8 от АПК е отправена молба да се спре предварителното изпълнение на процесната заповед до окончателното произнасяне по частната жалба. Иска се отмяна на процесното определение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени разпореждането за предварително изпълнение. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, гр. София не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на С. В. С., в лично качество и като баща и законен представител на малолетния Б. С. С., против Заповед № ЗД/Д-С-СЛ-010/03.06.2026 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Слатина, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. във връзка с чл. 8, ал. 6 от ЗЗДет. е наредено детето Б. С. да ползва социална услуга „Психологическо консултиране и провеждане на срещи с майката“ към Институт по социални дейности и практики (ИСДП), за период от шест месеца, считано от датата на издаване на заповедта, и социална услуга „Родителско консултиране“ за бащата С. С., към ИСДП, както и да подсигурява присъствието на детето Б. С. за ползване на социална услуга за срок от шест календарни месеца, считано от датата на издаване на заповедта. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК е разпоредено предварително изпълнение на заповедта с цел опазване здравето и живота на детето. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че допуснатото предварително изпълнение осигурява в пълна степен изпълнението на акта, тъй като това се налага, за да се осигури здравето на детето, както и спазването на правата на детето, регламентирани в чл. 10 от Закона за закрила на детето, а от закъснението на изпълнението му след влизането в сила на заповедта, може да настъпи риск от увреждане на емоционалното развитие на детето. Обосновава извод, че интересът на детето винаги се явява обществен и държавен, поради което следва да бъде защитен при всяко положение, особено когато става въпрос за защита на здравето на детето, като един от основните приоритети на системата за закрила на детето. По изложените съображения съдът приема, че не са налице предпоставки за отмяна на предварителното изпълнение на административния акт, допуснато с разпореждане на директора на ДСП – Слатина по чл. 60 от АПК, както и че искането за спиране с правно основание по чл. 60, ал. 5 от АПК е без предмет, предвид факта, че се произнася незабавно по жалбата срещу разпореждането, като го оставя без уважение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя съображенията на Административен съд – София град, обусловили крайния му правен извод за неоснователност на искането за спиране, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на проверяваното определение, и също следва да не уважи искането на С. С., в лично качество и като баща и законен представител на малолетния Б. С., за спиране на изпълнението на обжалваната заповед на директора на ДСП – Слатина. Предпоставките за допускане на предварително изпълнение са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Общият критерий за допустимостта му е защитата на посочените ценности и интереси да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по–късното му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Такава зависимост в случая съществува и отчитайки я след обстоен и точен анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Видно от изложеното, правилен е изводът на органа, потвърден от съда, че правоотношенията, предмет на акта, чието предварително изпълнение е допуснато, целят опазването здравето и живота на детето, както и осигуряване на най–добрия интерес на детето. Разпореждането е постановено от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДт, в законовоизискуемата писмена форма, на налично правно основание. Първоинстанционният съд правилно приема постановеното разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на заповедта, за законосъобразно. В конкретния случай няма нови обстоятелства, които да дават основание предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. Видно от Заповед № ЗД/Д-С-СЛ-010/03.06.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Слатина, като мотив за допускане на предварителното изпълнение административният орган е посочил констатираният риск от липса на контакт на майката с детето и липсата на комуникация между неговите родители, което го поставя в позиция на криза на лоялност и се създават предпоставки за поява на „Синдром на родителското отчуждение“. Прието е, че е налице и риск за емоционалното състояние и цялостното функциониране на детето, като липсата на последователна подкрепа допълнително увеличава вероятността от задълбочаване на тези рискове. С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че Административен съд – София град, като е не е уважил искането за спиране, е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при установената липса на основания за отмяната му следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1-во, предл. 1-во във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,