Определение № 128 от 10.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1148/2014 г.

Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на Д. П. Р. и Т. Д. П. против определение от 20.05.2014 г. по ВЧНД № 144/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е била върната подадената от тях жалба, озаглавена „искова молба”, срещу постановеното по делото решение № 69/07.05.2014 г. С това решение въззивният съд е потвърдил разпореждане на Великотърновския районен съд № 119/06.03.2014 г. по НЧХД № 253/2014 г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК. В мотивираното си писмено становище прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на жалбата, тъй като въззивният съдебен акт е извън тези, подлежащи на касационна проверка по чл. 346 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения: С въззивното решение, постановено по ВНЧД № 144/2014 г. е бил потвърден акт на първата инстанция за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК. Очевидно е при това положение, а и такива са мотивите на съдията-докладчик, че атакуваното въззивно решение не попада в категорията съдебни актове по чл. 346 от НПК. Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал подадената жалба, то съдията-докладчик правилно е приложил разпоредбата на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК и определението му следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение