Определение № 60076 от 30.08.2021 г. на ВКС по н. д. № 649/2021 г.

Производството е по реда на чл.351, ал.6 НПК. Производството е образувано по частна жалба на тъжителя В. Р. срещу разпореждане №694, постановено на 03.06.2021 г. по ВНЧД №92/2021 г. по описа на Окръжен съд- гр. Варна. С разпореждането е върната жалба от тъжителя срещу решение №82, постановено на 15.04.2021 г. по същото дело. В частната жалба се твърди, че с атакуваното разпореждане, постановено от въззивния съд се нарушава закона и се преклудира възможността на тъжителя да търси справедливост и да защити правата си. Поддържа се, че с връщането на жалбата се цели прикриване на вещи лица в наказателно производство, които с действията си са причинили вреда на жалбоподателя. Моли се да бъде прието, че процесуалните правила допускат касационно обжалване и на това основание се предлага да бъде отменен въззивния съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че частна жалба е неоснователна. Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок от легитимиран правен субект. Разгледана същество частната жалба е неоснователна. Настоящото производство е образувано по тъжба на жалбоподателя, като с разпореждане №260161, постановено на 12.01.2021 г. по НЧХД №47/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Варна е прекратено съдебното производството по делото, като съдът е преценил, че в депозираната тъжба не са изложени съображения за извършено престъпление от частен характер. Този съдебен акт е атакуван с частна жалба, като с решение №82, постановено на 15.04.2021 г. по ВНЧД №92/2021 г. по описа на Окръжен съд- гр. въззвният съд е потвърдил разпореждането за прекратяване на съдебното производство по делото. Въззивният съдебен акт е бил атакуван с частна жалба, която е била преценена от съда като недопустима и е върната с разпореждане №694, постановено на 03.06.2021 г. по ВНЧД №92/2021 г. по описа на Окръжен съд- гр. Варна. Касационният съд прецени, че правилно въззивния съдебен състав е приел, че депозираната частна жалба срещу постановеното решение е недопустима. В разпоредбата на чл.346 НПК лимитативно са посочени въззивните съдебни актове, които подлежат на касационен контрол и атакувания съдебен акт, с които се потвърждава изцяло прекратяването на съдебното производство по образувано дело от частен характер, не е между тях. Ето защо не могат да бъдат възприети доводите на частния жалбоподател, че с връщането на частната му жалба са накърнени процесуалните му права и незаконосъбразно е преклудирана възможността атакувания въззивен съдебен акт да бъде проверен по касационен ред. Единствено за пълнота на изложението следва да бъде посочено и това, че реда за защита на правата на жалбоподателя са отразени от въззивния съд в постановения му акт и той следва да бъде реализиран чрез сезиране на държавното обвинение за твърдяното от първия извършено престъпление. Така мотивиран и на основание чл.351, ал.5 НПК, ВКС, първо наказателно отделение