Решение № 628 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г.

Решение № 628 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. К. от[населено място], Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 22.VII.2008 г. № IV-127 по гр. д. № 267/2008 г., с което е оставено в сила решението на Карнобатския районен съд от 18.ХII.2007 г. по гр. д. № 43/2007 г. за отхвърляне на иска му против И. С. И. и С. С. С. за обявяване на окончателен на предварителния договор, сключен между ищеца и наследодателката на ответниците Р. А. С., за продажба на недвижим имот в[населено място]. Със същото решение е обезсилен първоинстанционния съдебен акт в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищеца срещу ответниците за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв. по чл. 7 б. "а" от същия предварителен договор и е прекратено производството по делото по тези претенции. С определение № 643 от 11.VI.2010 г. на IV г. о. на ВКС по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали непълнотата на описанието на имотите в предварителния договор при възможност точната воля на страните по договора да се установи и с други доказателства относно предмета на сделката обуславя отхвърляне на претенцията или е възможно уважаването на иска при изясняване волята на страните, тълкувана по чл. 20 от ЗЗД, във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК - противоречие на постановения съдебен акт с установената съдебна практика - решение № 551 от 29.IV.1975 г. по гр. д. № 120/1975 г. на I г. о. на ВС на РБ. По този въпрос ВКС приема, че според установената съдебна практика е възможно и въз основа на други доказателства да се индивидуализира предмета на договора досежно неговата техническа характеристика - точна площ на дворно място, № на парцел, планоснимачен номер, квартал, сега поземлен имот, идентификатор по чл. 26 от Закона за кадастъра и имотния регистър, при положение, че от съдържанието на предварителния договор е ясно какъв е точния предмет на сделката. Пълното описание на имота в решението при уважаване на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД съдът следва да извърши въз основа на събраните писмени доказателства по делото за идентичността на имота, а не да се ограничи да възпроизведе съдържанието на предварителния договор. Главното съображение на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявената от купувача по предварителния договор И. С. К. претенция по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е липсата на достатъчна конкретизация на имота в предварителния договор, което е пречка за обявяването му за окончателен. С оглед на така формулирания по-горе отговор, това съображение е неоснователно. Това налага отмяната на обжалвания съдебен акт. Още в първото по делото съдебно заседание на Карнобатския районен съд по гр. д. № 43/2007 г. ответницата по делото И. С. И. като наследница на продавачката Р. А. С. е оспорила автентичността на нейния подпис под договора и разписката за получаване на остатъка от цената. В нарушение на изискванията на чл. 154, ал. 1 и 2 от ГПК (отм.), действащ при разглеждане на спора, съдът не е постановил да се извърши проверка на истинността на документа, от който ищецът желае да се ползва, тъй като търсената от него промяна в отношенията между страните чрез конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се основава именно на този документ. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и налага след отмяната на обжалваното решение като постановено при наличие на касационното основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ГПК. При това разглеждане на спора трябва да се изясни въпроса за автентичността на подписа на продавачката върху предварителния договор и разписката за получаване на остатъка от цената при съобразяване с тежестта на доказване съгласно чл. 193, ал. 3 изр. 2 от ГПК в производството по проверката на документа по чл. 194 от ГПК. В частта, с която е обезсилено решението на Карнобатския районен съд и прекратено производството по делото по претенцията за обезщетение въз основа на чл. 7 б. "а" от предварителния договор в размер на 1000 лв., касационна жалба не е подадена, поради което в тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение