Решение № 7780 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16766/2009 г.

Решение № 7780 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16766/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Изпълнителна агенция по горите, правоприемник на Държавната агенция по горите, срещу решение № 163 от 4.11.2009 г., постановено по адм. д. № 103 по описа за 2009 г. на Административен съд-Видин. С него съдът е отхвърлил подадената жалба срещу протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ)-Видин, в частта за имотите, подробно описани в решението, попадащи в землищата на Вълчек, Киреево, Макреш, Подгоре и Раковица, всичките в община Макреш. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Наведени са доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея и в представените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени със законните последици. От ответните страни - ОДЗ-Видин и кмета на община Макреш са постъпили отговори по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в които се съдържат становища за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в тях се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. След приключване на съдебното заседание, в което касационната жалба е разгледана по същество, на 2.06.2010 г., по пощата е постъпило писмено становище с характера на защита от процесуалния представител на кмета на община Макреш. В него е направено искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция, по приложеният договор за правна защита и съдействие. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с установените факти по спора. Решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е взето в съответствие с изискването на чл. 45в ППЗСПЗЗ. Комисията е отразила в решението си данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистрите към нея, а въпросите за характеристиката на имотите, са относими към спора за собствеността върху тях. Този спор не би могъл да се реши в рамките на административното производство. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Председателят на бившата Агенция по горите е обжалвал протоколно решение № 10А от 28.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 11 от 1.04.2009 г. на директора на ОДЗ-Видин. Жалбата е била срещу част от имотите, включени в протоколното решение, подробно описани под номера, намиращи се в землищата на Вълчек, Киреево, Макреш, Подгоре и Раковица, всичките в община Макреш. В жалбата се е твърдяло, че те неправилно са включени като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, защото по същността си и начин на трайно ползване са гори. Като доказателство в подкрепа на твърденията си жалбоподателят е посочил лесоустройствените проекти от 2003 г. и поисканото доказателствено средство-назначаване на експертиза от инженери или магистрати по горско стопанство с поставени задачи в жалбата. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че с решението си комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е определила земите по чл. 19, ал. 1. Извършил е контрол за законосъобразност върху взетото решение от комисията, заповедта за назначаването й, членския й състав, начинът на взетото решение - с обикновено мнозинство, както и законосъобразността на заповедта на директора на ОДЗ-Видин, с която е утвърдил решението на комисията. Съдът подробно и обстойно е описал всички имоти, предмет на подадената жалба, с идентификационните им номера, отразен начин на трайно ползване и характера на имота. Приел е, че комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е приела решението си при спазване изискванията на чл. 45в ППЗСПЗЗ, поради което то е преценено като законосъобразно, и е отхвърлил подадената жалба. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ с протоколното си решение № 10А от 28.07.2008 г. е определила имотите по чл. 19, ал. 1 по землища, включително имотите, придобитите преди влизането в сила на изменението на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. по землища, описани в приложенията към първия раздел от решението. С втория раздел от решението комисията е констатирала, че не е установила имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки. Протоколното решение е подписано от председателя, секретаря и всичките й пет члена, от които само един е подписал решението с особено мнение. То е аргументирано с изложено възражение и приложен опис към него на имотите по кадастрални единици, съответстващи на подотделите по лесоустройствените проекти (ЛУП). По делото е приложена заповед № 25 от 16.06.2008 г. на директора на ОДЗ-Видин, с която е назначен съставът на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ с описаните задачи в три пункта. Същевременно с нея е задължена и Общинската служба по "Земеделие"-. Макреш в 30-дневен срок да предостави на председателя на комисията извлечение на регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне, за землищата на община Макреш, на хартиен и магнитен носител. В заповедта е наложена забрана за промяна в КВС, за земите по чл. 19, ал. 1, след окончателното предаване на комисията на извлечението на регистъра на имотите по чл. 19, ал. 1 към КВС, от страна на общинската служба по земеделие, до окончателното приключване на процедурата по промяна на собствеността. Заповедта на директора на ОДЗ-Видин е заповед на административния орган, с която се одобрява протоколното решение на помощния му орган- назначената комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Поради това предмет на съдебен контрол е самото решение на комисията. При вземането му не се установява да са допуснати грешки на реда, визиран в чл. 45в ППЗСПЗЗ. Приетото заключение от съда на назначената експертиза не е обсъдено в мотивите, но това не прави решението незаконосъобразно. Това е така, защото експертизата е изготвена въз основа на ЛУП, изработен през 2003 г., който не е предмет на материалите, предоставени на комисията, въз основа на които тя е взела протоколното си решение. Лесоустройствения проект не фигурира в КВС и последният не е част от тази карта. Само при създаването на картите по ЗВСГЗГФ са се използвали съществувалите лесоустройствени проекти, до влизането в сила на ЗСПЗЗ, но картите, предмет на ЗВСГЗГФ също са влезли в законна сила. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 ЗГ, като легалните им определения са дадени в § 1 ДР на ЗГ. Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ при вземането на протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 ППЗСПЗЗ не е разполагала с лесоустройствения проект за имотите в землището на община Макреш. Тя не е съобразила решението си с него. Картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, според чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в ал. 3-6 на чл. 1 от Наредба № 49. Регламентиран е и редът за създаването на картата на възстановената собственост в чл. 6 от Наредба № 49. По делото не се е спорило, че КВС за землищата на община Макреш са влезли в законна сила. Комисията като е работила по тях и регистъра към КВС не е допуснала нарушение на материалния закон. Ето защо, съдът като не е обсъдил в мотивите си заключението на експертизата, също не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила и не е постановил необосновано решение. Неоснователно е твърдението, че решението на комисията е незаконосъобразно, защото не е съобразено с ЛУП. В чл. 45в ППЗСПЗЗ не е въведено задължение за представяне на комисията на ЛУП, поради което не може да се твърди, че тя като не е съобразила решението си с източник, който не фигурира сред задължително предоставените й материали, е постановила незаконосъобразно решение. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в решението на комисията не се съдържа указание относно срока и органа, пред който то може да се оспори. Такова изискване е недопустимо да се постави към решението на комисията, защото то не е индивидуален административен акт. Такъв акт е заповедта на директора на ОДЗ-Видин, с която се одобрява протоколното решение, а в него се съдържат всички изисквания за форма според чл. 59 АПК. Неоснователни са и твърденията относно приложимостта на чл. 26, ал. 2, ППЗСПЗЗ. Няма никакви данни за започната процедура по констатиране на очевидна фактическа грешка, включително и заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 17 ЗСПЗЗ. На последно място неоснователно е и твърдението за липсата на мотиви към заповедта на директора на ОДЗ-Видин. Утвърденото протоколно решение на комисията, с приложенията към него, в които са описани имотите по единен идентификационен код, по начин на възстановяване на собствеността и начин на трайно ползване, представляват мотивите към нея, според ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК. Останалите твърдения в касационната жалба са относими към влезлите в сила КВС и ако председателят на ДАГ е считал, че с КВС са допуснати непълноти или грешки не е имало никаква пречка да я обжалва изцяло или частично в дадения срок за това. След влизането в сила на КВС, комисията въз основа на нея е регистрите към КВС е взела решението си. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушенията посочени в жалбата и съставляващи касационни основания за отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила. Направеното искане в писменото становище на процесуалния представител на кмета на община Макреш, за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция, като недопустимо, не следва да се разглежда. Искането за присъждане на разноски се прави до приключване на устните състезания, за да стане известно и на страните в производството, и те съответно да вземат становище по него. Искането е направено в деня след приключване на съдебното заседание, поради което ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение