Решение № 89 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 588/2012 г.

Решение № 89 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 588/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 136 от 23.04.2012 г. по в. гр. д. № 83/2012 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 3369 от 16.06.2011 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на Районен съд - [населено място], в частта, с която е прекратено производството по делото за делба на недвижим имот с площ 573 кв. м, представляващ ПИ с идентификатор № 02676.501.2010 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], поради недопустимост на иска за делба. В срока по чл. 283 ГПК против това въззивно решение е подадена касационна жалба от адв. С. Х. като пълномощник на Е. А. Д.. Изложени са доводи за неправилност на решението в тази част поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация Г. К. П., К. Г. П. и З. А. П. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: Жалбоподателката в настоящото производство Е. А. Д. и ответницата по касация З. А. П. са наследници по закон на своите родители А. Б. и К. Б.. Установено е и не се спори по делото, че през 1965 г. А. Б. по време на брака си с К. Б. е закупил дворно място в [населено място], съставляващо парцел ХI в кв. 37, в което двамата построили жилищна сграда. През 1995 г. А. Б. и К. Б. продали на своята дъщеря З. П. ? ид. част от дворното място, а през 1998 г. двамата наследодатели прехвърлили на З. П. и правото на собственост върху втория етаж от построената в имота жилищна сграда срещу задължение за издръжка и гледане. През 2010 г. З. П. и съпругът й Г. П. продали на своя син К. П. 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор 02676.501.2010, целият от 573 кв. м, ведно с втория етаж от построената в него сграда. Не е било спорно по делото, че първият етаж от сградата, представляващ самостоятелен обект на правото на собственост, не е бил предмет на разпоредителна сделка от страна на общите наследодатели и след тяхната смърт е придобит в съсобственост при равни права от наследниците им по закон. Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че жилищна сграда е в режим на етажна собственост, поради което дворното място, в което е построена, е със статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и в този случай делбата му е недопустима. Аргументирал е становището си с позоваване на б. "е" от ППВС № 2/82 г. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като постановено в противоречие с т. 1, б. "е" от ППВС № 2/82 г. В нея изрично е посочено, че недопустимостта на делбата на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни лица, не изключва допускането на делба на дворното място между наследниците на един от съсобствениците в обема на притежаваните от него права. Това е така, тъй като общите части не са самостоятелен обект на правото на собственост и следват режима на собствеността върху главния обект. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС, съгласно която общите части не може да се делят, не допуска делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му се част от земята. С оглед на изложеното въззивното решение в частта, с която е потвърдено решени решение № 3369 от 16.06.2011 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на Районен съд - [населено място], в частта, с която е прекратено производството по делото за делба на недвижим имот с площ 573 кв. м, представляващ ПИ с идентификатор № 02676.501.2010 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Като неправилно следва да бъде отменено и първоинстанционното решение в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по иска за делба на ПИ с идентификатор № 02676.501.2010 по кадастралната карта на [населено място] и делото върнато на Районен съд - Разлог за произнасяне по същество по иска за делба на дворното място. Водим от гореизложеното съдът