Определение № 3191 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4457/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Д. М. К. и А. М. К., подадена чрез пълномощника им адв.Б. Х., с искане за изменение на определение № 1803/11.04.2024г., постановено по настоящото дело, чрез намаляване на присъдените в тежест на молителите разноски в касационното производство. В молбата се твърди, че съобразявайки трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 40 ЗЗД ищците продължават да считат исковете си за основателни, въпреки влязлото в сила въззивно решение за отхвърлянето им и определението на ВКС за недопускането му до касационен контрол, които са в очевидно противоречие с практиката на ВКС. Сочат, че ответницата по спора е станала повод за завеждане на делото, поради което и не следва да се присъждат разноски в нейна полза. Правят възражение за прекомерност на заплатения от нея адвокатски хонорар. Ответникът по молбата Й. А. Х., чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността на молбата съдът намира следното: Производството по чл.288 ГПК е било образувано по касационна жалба на Д. М. К. и А. М. К. против решение № 825/04.07.2023г. по в.гр.дело № 1127/2023г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете им по чл. 40 ЗЗД и чл.108 ЗС. С определението, чието изменение се иска в частта за разноските, съставът на ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение и е осъдил касаторите да платят на ответницата по касация разноски за производството пред ВКС в размер 1 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Тежестта за съдебноделоводните разноски се определя според разрешението по материалноправния спор. Спорът относно това кой и в какъв размер дължи разноски не може да доведе до пререшаване на исковете, до преразглеждане на правнорелевантните факти и правни доводи, имащи значение за изводите на съда да уважи или отхвърли иска – изцяло или частично. След като с определението по чл.288 ГПК съдът е приел, че не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол, тоест касационната жалба на касаторите - ищци не е уважена, то право на разноски има ответната по касация страна, при аналогично приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК. Платеното от Й. А. Х. адвокатско възнаграждение съдът намира обаче за прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обемът на извършената от процесуалния й представител работа. В договора за правна защита и съдействие от 11.09.2023г. ответникът Х. е договорила и платила на упълномощения адвокат възнаграждение в размер 1 600 лева за изготвяне на отговор на касационната жалба и за процесуално представителство пред ВКС, като липсва конкретизация каква част от възнаграждението е за изготвяне на отговора и каква част-за процесуално представителство. Безспорно е, че процесуално представителство пред ВКС с явяване в открито съдебно заседание не е осъществено, поради недопускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Предвид това, с оглед осъществения обем на защита в касационното производство, изразяващ се единствено в подаването на писмен отговор на касационната жалба, няма основание в тежест на касаторите да се възлага цялото адвокатско възнаграждение, предварително платено от ответницата. Размерът на дължимото възнаграждение следва да се редуцира до 800 лева - половината от договореното в договора за правна защита и съдействие. Дължимите на ответницата по касация разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС са в размер 800 лева, поради което молбата на касаторите по чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските следва се уважи, чрез намаляването на присъдените в тяхна тежест разноски от 1 600 лева на 800 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО,