Определение № 1975 от 25.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1228/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца „ЕйДжиБи Файнанс“ АД срещу определение на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ е спряно въззивното производство. Ответникът „Кардинал 08“ ЕООД не изразява становище. Частната жалба е неоснователна. Действително при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е съобразил, че според представения по делото нотариален акт процесните парични вземания са обезпечени не само с ипотека върху собствен на ответника имот, но и с ипотеки върху два други имота, собственост на третото лице „Кардинал 07“ ЕООД. Независимо от това изводът, че в конкретния случай не е налице изключението по чл. 637, ал. 5 ТЗ е правилен като краен резултат. Целта на тази разпоредба е да предостави възможност на кредитора, независимо от откриването на производство по несъстоятелност срещу длъжника, да се снабди с изпълнителен лист за вземането си, за да реализира произтичащото от чл. 429, ал. 3 ГПК право на принудително изпълнение върху предоставеното за обезпечение имущество, собственост на трето лице. С оглед тази цел чл. 637, ал. 5 ТЗ не се прилага, когато кредиторът разполага с изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 418, ал. 2 вр. чл. 417, ал. 1 ГПК, доколкото в тези случаи изпълнението върху даденото от третото лице обезпечение може да продължи независимо от спирането на производството по предявения срещу длъжника иск по реда на чл. 422 ГПК (ч. т. д. № 1207/2015 г. на ВКС, II т. о.). В разглеждания случай спряното производство е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване на парични вземания във връзка с издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК и изпълнителен лист, предаден на жалбоподателя, поради което и съобразно изложеното по-горе изключението по чл. 637, ал. 5 ГПК не намира приложение. С тези мотиви съдът