Определение № 86 от 01.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3563/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по искане на ищеца по делото И. В. за допълване на определението по чл.288 ГПК, постановено по настоящото дело, в частта за разноските. В срока за отговор насрещната страна Рудник „Т.-1“ е поискал продължаване на срока за отговор, без да сочи уважителни причини за това и съответно не е подал отговор срещу молбата по чл. 248 ГПК. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е и основателна. Причината за това е, че ищецът е направил разноски пред касационната инстанция в размер на 1000лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, видно от приложената по делото разписка и своевременно/още с отговора на касационната жалба/ е направил искане разноските да бъдат присъдени. Въпреки направеното искане, ВКС е пропуснал да се произнесе по него с окончателния си акт по чл. 288 ГПК, поради което молбата, с която съдът е сезиран е основателна, тъй като са налице предпоставките от хипотезата на чл. 248 ГПК. Този извод на съда не се разколебава от направеното искане на насрещната страна Рудник „Т.-1“ за продължаване на срока за отговор, защото с молбата по чл. 63 ГПК не са посочени уважителни причини за това. Поради последното, тази молба е неоснователна и не поражда правни последици, които евентуално да препядстват произнасянето на съда по молбата по чл. 248 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение