Определение № 3634 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2432/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Д. Т. от [населено място]. Частната жалба е подадена срещу определение 2272/16.05.25г., постановено по гр.д. 811/25г. на Варненски окръжен съд, V състав. С посоченото определение е приет за недопустим иска на жалбоподателя срещу бившата му съпруга С. Д. Т. по чл. 59, ал.9 СК за предоставянето му на родителските права върху малолетната им дъщеря И. И. Т. (род....г.). Съдът е приел, че искът е недопустим, доколкото между родителите вече имало по- рано образувано дело със същия предмет пред съд в Република Гърция, тъй като обичайното местопребиваване на детето било в Гърция. Съдът е приел, че българският съд не е компетентен съгласно чл. 20 от Регламент (ЕС) 2019/1111 и е прекратил производството по иска. В частната касационна жалба са развити оплаквания, че детето вече било с постоянно местоживеене в България, то живеело при баща си със съгласието на майката, поради което определението за прекратяване било незаконосъобразно. Тези фактически изявления и правни съображения били въведени още с исковата молба, но съдът не ги установил и зачел. В изложението се поставят въпроси във връзка с компетентността на българския съд като по – подходящ да прецени висшия интерес на детето, доколкото то вече било с постоянно местоживеене в България. ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Не е поискан отговор на исковата молба от майката, нито е изискан Социален доклад за установяване дали детето е при баща си в България, от кога и по какъв начин е преместено от Гърция. В хипотезата на чл.13 от Регламента, когато детето е законно преместено в друга държава членка и е с ново обичайно местопребиваване в тази държава членка, то сезираният нов съд относно предоставянето на родителските права може да поиска прехвърляне на компетентност от по- рано сезирания съд, тъй като е по- подходящ да прецени висшия интерес на детето. Следователно сезираният нов съд преди да прекрати делото на основание чл. 20 от Регламента, първо следва да установи дали не е налице хипотезата на чл. 13 от Регламента и при положителен отговор след това да поиска прехвърляне на компетентност, и едва при отказ на по- рано сезирания съд, чак тогава може да прекрати делото на основание чл. 20 от Регламента. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО