Определение № 29 от 26.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 288/2015 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Районния съд в гр.Карлово и Районния съд в гр.Пловдив. Прокурорът изразява становище, че компетентен да разгледа спора е Районният съд в гр.Пловдив. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Жалбоподателят [фирма] със седалище [населено място] сезирал Районния съд в същия град с жалба срещу наказателно постановление № НП-219/31.07.2014 г., издадено от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за нарушение на т.3.3.6. от лицензия № от 13.08.2004 г. във връзка с чл. 206,ал.1 от Закона за енергетиката. Пловдивският районен съд с разпореждане № 1112 от 24.01.2015 г. по нахд № 212/2015 г. прекратил производството и изпратил делото на Районния съд в гр.Карлово, като приел, че нарушението е извършено от жалбоподателя в района на неговата юрисдикция и по тази причина спорът е от териториална компетентност на Карловския районен съд съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗАНН. Районният съд в гр.Карлово с определение № 66 от 06. 02. 2015 г. по нахд № 56/2015 г. оспорил извода на изпращащия съд за местната подсъдност и повдигнал спор пред Върховния касационен съд на основание чл. 44, ал. 1 от НПК. Настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Районния съд в гр.Карлово по общите правила за подсъдност по местоизвършване на административното нарушение. С атакуваното наказателно постановление е санкционирано бездействие на [фирма] в отклонение на задължението му да отговори на жалба на клиент с адрес [населено място], постъпила в Клиентски енергиен център в [населено място]. Нарушението е осъществено там, където е следвало да се извърши дължимото действие, а в конкретния случай според условията на лицензията, отговорът на жалбоподателя трябвало да постъпи на адреса на клиента, попадащ в района на Районен съд - гр.Карлово. Посочването на [населено място] в наказателното постановление не предпоставя по задължителен начин подсъдността на производството по неговия съдебен контрол. Компетентният съд се определя от изложените факти, очертаващи изпълнителното деяние на санкционираното нарушение. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,