Решение № 231 от 16.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4967/2008 г.

Решение № 231 от 16.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4967/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на БТК А. гр. С. срещу решение № 80 от 21.03.08 г. по гр. д. № 794/07 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване, че неправилно, само на формално основание, заповедта за уволнение на ищеца е била приета за незаконна, без да се разглежда спорът по същество. Развити са подробни доводи в подкрепа на твърдението, че е било налице основанието за уволнение на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - закриване на предприятието. Ответникът в производството Д. Д. Д. от гр. Х. не взема становище по жалбата. С определение № 340 от 28.04.09 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по въпроса дали може да се приеме, че една заповед за уволнение е незаконна само затова, че в нея не е означено лицето, от което тя изхожда. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Хасковския окръжен съд е отменил частично решение № 475 от 01.08.07 г. по гр. д. № 145/07 г. на Хасковския районен съд и е уважил предявените от Д. Д. Д. срещу БТК А. София искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността "техник сервиз КРС" при РУД Х., извършено със заповед № 544 от 27.11.06 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - закриване на предприятието, е незаконно само затова, че няма данни кой и в какво качество е издал заповедта за уволнение. Спорът не е разгледан по същество. Приетото от въззивния съд влиза в противоречие с решение № 2092 от 21.01.2002 г. по гр. д. № 276/2001 г. на ВКС, III ГО, постановено по сходен казус, тъй като в заповедта за уволнение е липсвало името на лицето, подписало се за работодател. В това решение Върховният съд е приел, че след като заповедта за уволнение притежава всички външни белези на акт на работодателя - изходящ номер, дата на издаване, от кого е издадена, подпис и печат на издателя, проверката дали тя е издадена от компетентно лице следва да се извърши в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. С други думи - липсата на име на издателя не е достатъчна, за да се приеме, че уволнението е незаконно само на това основание. Настоящият състав приема за правилна практиката, отразена в решение № 2092 от 21.01.2002 г. по гр. д. № 276/2001 г. на ВКС, III ГО. За да бъде законна една заповед за уволнение, тя трябва да отговаря на всички формални изисквания - да бъде писмена, да сочи основанието за уволнение, а ако съответното основание го изисква - да има мотиви, както и да да бъде подписана от лицето, което упражнява работодателски функции. Когато тези реквизити са налице, но не е означен издателят, спорът дали заповедта е издадена от компетентно лице следва да се разреши в съдебния процес. Само ако заповедта е издадена от лице, което няма право да действа от името на работодателя, може да се приеме, че уволнението е незаконно, без спорът да се разглежда по същество. В този случай няма валидно изразена воля на работодателя, затова е без значение дали е налице съответното основание за прекратяване на трудовия договор. Без да се изследва предварителния въпрос дали заповедта е подписана от компетентно лице, не може да се направи извод, че тя е незаконна, само поради липса на данни за издателя и. В настоящия случай още с исковата молба ищецът е поставил два въпроса, които не са изяснени по делото - кой е подписал заповедта му за уволнение и как така длъжностно лице на закрито през месец април 2002 г. предприятие РУД Х., подписва през месец ноември 2002 г. заповедта му за уволнение. Отговори на тези въпроси не са дадени от въззивния съд. Не е изследвано, включително и ч. експертиза, дали при закриването на РУД Х. като работодател е преустановена осъществяваната от него дейност, или са извършени само организационни промени, при запазване на дейността. По делото има данни, че в гр. Х. е останало да функционира поделение на БТК София, но вече не като самостоятелен работодател, а на подчинение на Р. район Юг - П. Поделението в Х. осъществява далекосъобщителна дейност, осъществява се и дейността, извършвана от ищеца, но от други лица. Доколкото тези данни изхождат от съпругата на ищеца, съдът е следвало да ги провери ч. експертиза, която е могъл да допусне служебно, съгласно приетото в т. 10 на ТР № 1/04.01.01 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. По делото има данни за щатното разписание на предприятието към 25.01.2002 г., но не е проверено има ли такова звено при възстановяване на ищеца на работа със заповед № 70 от 14.11.2006 г. /след закриването на предприятието по решението на УС на БТК А. от 01.10.04г/, имало ли е щатно разписание към този момент и с какви длъжности; вярно ли е твърдението на свидетелката, че при закриване на РУД Х. като работодател, считано от 01.03.2006 г. са били прекратени трудовите договори на всички служители, но впоследствие с тях са сключени нови трудови договори от новия работодател - друго поделение на БТК АД. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,