Определение № 1229 от 23.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1650/17.02.2023 г. на М. С. К., срещу определение № 63/18.01.2023 г. по гр. д. № 4719/2022 г. на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 22892/31.10.2022 г. срещу определение № 2448/03.10.2022 г., постановено по в. гр.д. № 2011/2022 г. на Апелативен съд – София, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка, а именно подлежащ на обжалване съдебен акт. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателя излага твърдения, че решаващият състав не се е произнесъл по направените оплаквания от жалбоподателя. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение e прието, че с определение от 03.10.2022 г. въззивният съд е конституирал наследници на починала страна и е оставил производството без движение, давайки указания на жалбоподателя да уточни на какво основание е наследник на починалото лице – по закон или по завещание. В допълнение, ако се твърди наследствено правоотношение поради наличие на завещание, то жалбоподателят следва да посочи дали то е обявено, съответно да представи протокол за обявяването му. На обжалване подлежат определенията посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК, ако преграждат по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Постановеното в случая определение от въззивния съд, с което на основание чл. 227 ГПК е конституиран наследник и производството е оставено без движение, не попада в изрично посочените от закона хипотези. Ето защо частната жалба за недопустима. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. За да прецени в какво качество участват страните в процеса вследствие на починал първоначален ответник, въззивният съд е оставил производството без движение и е изискал удостоверение за наследници от Столична община – район „С.“, след което е конституирал наследниците и е дал указания на М. К. да уточни основанието, въз основа на което е наследник на починалата страна В. В.. Това определение не попада в посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК хипотези. То не е преграждащо хода на производството, нито е сред предвидените в процесуалния закон определения, които подлежат на обжалване. При това положение така подадената срещу това определение частна жалба е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от състава на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.