Определение № 42 от 07.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 155/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Инженеринг Вас Строй" ЕООД, представлявано от адв. М. Г., против решение № 260193 от 27.09.2021г. по гр.д. № 11 /2021 г. на Окръжен съд - [населено място] в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260107/13.11.2020г. по гр.д. № 972/2020г. на Дупнишки районен съд, „Инженеринг Вас Строй" ЕООД е осъдено да заплати на „Беркут Системс" ЕООД на основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.293, ал.З ТЗ сумата 10 435,50 лева без ДДС, като част от общо задължение в размер на 30 690.76 лева по фактура № [ЕГН]/22.05.2019г., дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за изпълнение на ремонтни работи от 31.01.2018г., законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 11.03.2020г., както и сумата 604,47 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение за изпълнени СМР в общ размер 10 435.50 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението си по чл.284, ал.З, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.З ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът „Беркут Системс" ЕООД оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства. В настоящия случай въззивното решение в частта, в която е обжалвано, е постановено по искове с правно основание чл.266, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 000 лева, частична претенция от общо дължимата сума в размер на 30 690.76 лева по фактура № [ЕГН]/22.05.2019г., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 31.01.2018г., и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 1220,83 лева, представляваща лихва за забавено плащане на възнаграждението по посочената фактура. Сключеният между страните - търговци договор има характера на търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, поради което предявените искове са от категорията на посочените в чл.365, т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.З, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С оглед цената на исковете съобразно чл.280, ал.З, т.1 ГПК постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол. Даденото във въззивното решение указание за неговата обжалваемост не може до обуслови допустимост на касационната жалба в отклонение от разпоредбата на чл.280, ал.З, т.1 ГПК. По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение