Определение № 170 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от В. В. П. частна жалба вх. № 23191/17. 10. 2023 г. срещу разпореждане № 3915 от 3. 10. 2023 г. по ч. гр. д. № 856/2023 г. на САС, 3-ти търговски състав, с което е върната, като просрочена, подадената от същия частна касационна жалба вх. № 21098/25. 09. 2023 г. против определение № 2122 от 17. 08. 2023 г. по ч. гр. д. № 856/2023 г. на САС, потвърждаващо разпореждане № 3620 от 16. 02. 2023 г. по гр. д. № 1935/2022 г. на СГС, ГО, 17 с-в, за връщане на исковата молба и прекратяване на исковото производство. Твърди се незаконосъобразност на разпореждането поради постановяването му при несъобразяване с обстоятелството, че частният жалбоподател не е бил уведомен за момента, от който започва да тече продължения, на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, срок за подаване на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ГПК не допуска продължаване на установени в процесуалния закон срокове за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Ако съдът, въпреки така установената забрана, продължи срок за обжалване, то ще е налице хипотезата на чл. 62, ал. 3 ГПК (определяне от съда на по-дълъг от установения в закона срок за обжалване), при която правилото на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК е неприложимо и определеният от съда по-дълъг от установения в закона срок за обжалване ще започне да тече от съобщаването му на страната, съгласно чл. 175, ал. 1 ГПК. В случая съдът е уведомил частния жалбоподател В. В. П., че може да обжалва определение № 2122 от 17. 08. 2023 г. по ч. гр. д. № 856/2023 г. в едноседмичен срок от съобщаването му. В. В. е получил съобщение за определението и възможността и срока за обжалването му на 25. 08. 2023 г. и в последния ден от срока (на 1. 08. 2023 г.) е поискал същият да бъде продължен, тъй като пълномощникът му адв. Г. е в отпуск до 10. 09. 2023 г. С разпореждане № 3600 от 08. 09. 2023 г. съдът е определил по-дълъг срок за подаване на частната жалба, от установения в закона, но в нарушение на чл. 275, ал. 1, вр. чл. 62, ал. 3 ГПК не е уведомил жалбоподателя нито за продължителността му, нито за момента, от който започва да тече, а е приложил неотносимата за случая норма на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК. Поради изложеното не би могло да се приеме, че към 25. 09. 2023 г. (подаване на частната касационна жалба) определеният от съда, с разпореждането от 08. 09. 2023 г., срок за подаване на частната касационна жалба е бил изтекъл. Като неправилно – постановено в нарушение на чл. 175, ал. 1, вр. чл. 62, ал. 3 ГПК и на чл. чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на апелативния съд за администриране на подадената частна касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,