Определение № 54 от 02.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 88/2021 г.

Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по предявен от К. А. К., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, иск за прогласяване за нищожно на решение № 2042 от 24.09.2009 г. по арб. дело № 2042/2009 г. на арбитър Бисерка Газдова, с което ищецът е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 4 015.86 лв. по договор за револвиращ заем №[ЕИК] от 06.06.2008 г., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното плащане на задължението, както и 100 лв. – разноски за арбитражното производство. Ищецът поддържа, че е узнал за постановеното арбитражно решение едва на 08.12.2020 г., когато по нарочно искане на процесуалния му представител е получил за справка т.д. № 2336/2012 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI състав (архивен № 3338/2012 г.), цитирано в получено от работодателя му на 25.11.2020 г. запорно съобщение по изпълнително дело № 1029/2020 г. по описа на ЧСИ Д. С. с рег. № 889. Твърди, че постановеното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, тъй като е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж с оглед обстоятелството, че ищецът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ответникът по иска – „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, счита, че не е надлежна страна по предявения иск, тъй като вземането по процесния договор за потребителски кредит е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, за което ищецът е надлежно уведомен. Отделно от това твърди, че исковата молба е просрочена, предвид редовното връчване лично на ищеца още на 23.07.2012 г. на покана за доброволно изпълнение с изх. № 167993/09.07.2012 г. по изпълнително дело № 8592/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841, евентуално – че ищецът е узнал за арбитражното решение най-късно на 16.04.2014 г., когато по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК неговата сестра Д. К. е получила адресирана до настоящия ищец призовка за принудително изпълнение – насрочен опис на движими вещи, по същото изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден въз основа на атакуваното арбитражно решение. В отговора на исковата молба е застъпено становище и за неоснователност на предявения иск, съответно мотивирано. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: Защитата срещу неправилни арбитражни решения на основанията по чл. 47, ал. 1 ЗМТА и срещу нищожни арбитражни решения по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, се реализира чрез иск, чието предявяване е обвързано от предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. В ЗМТА липсва изрична разпоредба, изключваща приложимостта на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА при иск за прогласяване нищожност на арбитражното решение, нито е налице препращане към процесуални норми на ГПК, касаещи защита срещу нищожно съдебно решение. Неспазването на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА преклузивен срок, обуславя недопустимост на исковете за отмяна на арбитражното решение, както и исковете за прогласяване нищожността на същото. Съгласно трайната практика на ВКС, ТК, например определение № 613 от 24.09.2013 г. по ч.т.д. № 3099/2013 г. на II т.о., определение № 17 от 20.01.2016 г. по ч.т.д. № 3579/2015 г. на I т.о., определение № 31 от 22.01.2016 г. по ч.т.д. № 1982/2015 г. на I т.о., определение № 153 от 04.02.2016 г. по т.д. № 930/2015 г. на II т.о., определение № 132 от 23.02.2018 г. по ч.т.д. № 464/2018 г. на II т.о., определение № 175 от 10.07.2018 г. по т.д. № 1308/2017 г. на I т.о., при липса на предходно редовно уведомяване за арбитражното решение, получаването на поканата за доброволно изпълнение може да служи за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. От събраните по настоящото дело доказателства безспорно се установява, че на 23.07.2012 г. лично на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 8592/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М., образувано за принудителното събиране на дължимите въз основа на арбитражното решение суми. Върху обратната разписка за връчената лично на адресата покана за доброволно изпълнение срещу получил с ръкописен текст е изписано „К. Ат. К.“ като в полето „подпис на получател“ е положен подпис. Обратната разписка за връчен документ, оформена по надлежния ред, се ползва с обвързваща решаващия съд материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ относно удостоверените обстоятелства, а именно, че: на посочената дата и на посочения адрес, на подписалото за получател лице е извършено връчване от служител на куриерската служба на конкретна пратка. В поканата е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.04.2012 г. по гр. д. № 2336/2012 г. на СГС, с който ищецът е осъден да заплати в полза на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 4 015.86 лева – главница, ведно със законната лихва въргу главницата, ситано от 24.09.2009 г. до окончателното плащане, както и разноски, в това число и такива по изпълнителното дело. Видно от поканата, към нея е бил приложен и самият подлежащия на принудително изпълнение акт – арбитражното решение. Съгласно чл. 405 ГПК изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава. С оглед на това следва да се приеме, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение ищецът е надлежно уведомен за постановеното арбитражно решение, като считано отдатата на връчването на поканата е започнал да тече и срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Искът по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е предявен едва на 18.12.2020 г., поради което само на това основание следва да се прецени като недопустим, а производството по делото – прекратено. При липса на подадена в срок искова молба по чл. 47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр. № 8/2017 г.), с който са изменени разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47 ЗМТА. Ако първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. № 8/2017 г.), но при неизтекъл срок на защита по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, и след влизане в сила на ЗИДГПК в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА защитата премине във втория стадий, § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, което е постановено по спор, по който ЗИДГПК (обн. ДВ бр. № 8/24.01.2017.) изключва подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява арбитражното решение за нищожно. В този случай изменението на процесуалния закон намира приложение и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. В настоящия случай обаче, първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. № 8/24.01.2017 г.), а с оглед узнаването от ищеца за арбитражното решение още на 23.07.2012 г. срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е отдавна изтекъл, поради което защитата не може да премине във втория си стадий. С оглед на това, § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК не намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, предмет на разглеждания иск. На ответника по иска – търговско дружество, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 4 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПрП и чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение