Определение № 11 от 16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2012 г.

Производството по делото е образувано по молбата на адвокат В.Т. като процесуален представител на Т. Г. И. от С. вх. № 1027850/06.VІІ.2012г. за отмяна на решението на СГС № 3881/05.VІ.2012г. по гр.д. № 5988/2012г. на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК поради лишаване на молителката от възможността да участва лично или чрез представител във въззивното производство. Ответниците по молбата за отмяна [фирма] С. и [фирма] С. /последното – трето лице – помагач/ не са заявили становище. При произнасянето си ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира, че молбата за отмяна е недопустима, съображенията за което са следните: С решение от 03.ІІ.2012г. по гр.д. № 58525/2010г. Софийският РС е признал за установено по исковете по чл.422 ГПК, че Т. Г.И. дължи на [фирма] 2389.06лв., представляващи продажна цена за доставената й топлинна енергия за определен период, ведно със законната лихва от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, и е отхвърлил установителният иск за разликата до пълния му предявен размер 6713.14лв. и за определен период, както и че И. дължи на дружеството и 546.55лв. мораторна лихва, отхвърляйки предявения иск за лихва за разликата до 2586.67лв. С атакуваното в настоящото производство решение от 05.VІ.2012г. СГС по въззивна жалба само на Т. И. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в уважителните му части. Въззивният съд е вписал в решението, че то не подлежи на касационно обжалване и не е разпоредил връчването на преписи от него на страните. Молбата за отмяна на въззивното решение Т.И. е подала на 06.VІІ.2012г. При тези обстоятелства се налага извод, че атакуваното по реда на отмяната решение не е влязло в сила. С оглед цената на иска, която е над 5000лв., това решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страната /чл.280 ал.2 и чл.283 ГПК/. Тъй като в случая към деня на подаването на молбата за отмяна препис от решението не е бил връчен на И., срокът за касационното му обжалване не е бил започнал да тече, поради което молбата следва да се счете като подадена в срок касационна жалба. Ето защо и тъй като по силата на чл.303 ал.1 ГПК предмет на отменителното производство като извънредство средство за контрол са само влезлите в сила решения, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, като делото следва да се върне на въззивния съд за администрирането й като касационна жалба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,