Определение № 81 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2015 г.
ВКСIII гражданско отделение26.02.2018 г.
Диспозитив
ОСЪЖДА И. Н. Мешекопаранов да заплати на „К. Ф. Д. П. Л. К. ЕКСТЕРИОР СА – Клон България“ К. следните суми: · 15 395.26 лв. – главница; · 1 688.78 лв. – законни лихви върху главницата за периода 11.02.2014 г. – 11.03.2015 г.; · 834.00 лв. – адвокатско възнаграждение и · 1 836.00 лв. – такси по изпълнително дело № 20158390400058 по описа на ЧСИ с рег. № 839 на КЧСИ. Да се издаде изпълнителен лист в полза на Компанията срещу Мешекопаранов. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок, който тече за Компанията – от съобщението, а за Мешекопаранов – от връчване на поканата за доброволно изпълнение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 245, ал. 3 ГПК. „К. Ф. Д. П. Л. К. ЕКСТЕРИОР СА – Клон България“ К. (Компанията) иска Върховният касационен съд да издаде изпълнителен лист срещу И. Н. М. за сумите, получени въз основа на допуснатото до предварително изпълнение решение № II-78-121/ 08.05.2014 г. по гр. д. № 7320/ 2014 г. на Софийски районен съд, както и за събраните от КОМПАНИЯТА такси и разноски в изпълнителното производство. Осъдителното първоинстанционно решение е било допуснато до предварително изпълнение в частта по иска на И. Мешекопаранов срещу Компанията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 25 800 лв., ведно със законната лихва от 11.02.2014 г. Решение е било потвърдено в частта до присъдената сума от 15 396.26 лв. с въззивно решение от 17.02.2015 г. по гр. д. № 9189/ 2014 г. на Софийски градски съд. Въззивното решение е отменено с решение № 20/ 22.02.2016 г. по гр. д. № 3785/ 2015 г. от Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, а осъдителният иск - отхвърлен. Представеното удостоверение изх. № 9268/ 09.11.2016 г. с материална доказателствена сила засвидетелства, че по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20158390400058 по описа на ЧСИ с рег. № 839 на КЧСИ, а от Компанията принудително са събрани следните суми: · 15 395.26 лв. – главница; · 1 688.78 лв. – законни лихви върху главницата за периода 11.02.2014 г. – 11.03.2015 г.; · 834.00 лв. – адвокатско възнаграждение и · 1 836.00 лв. – такси по изпълнителното дело. Осъществени са предпоставките на чл. 245, ал. 3 ГПК за издаване на изпълнителен лист за тези суми. Зачитайки задължителната сила на влязлото в сила касационно решение, настоящият състав е длъжен да приеме, че към предприетите срещу длъжника принудителни действия не съществува лихвоносното изпълняемо право, което е било допуснато до предварително изпълнение (чл. 297 ГПК). Съгласно новата редакция на разпоредбата (ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/ 2017 г.), с право на принудително изпълнение по този облекчен ред (без необходимост от исково производство) се ползват и принудително събраните от длъжника такси и разноски по изпълнението. Различен аргумент не следва от документите, представени от Компанията към писмения отговор на частната жалба срещу разпореждането на първата инстанция за издаден обратен изпълнителен лист, което е било обезсилено с определение № 2327/ 30.01.2018 г. по ч. гр. д. № 55/ 2018 г. на СГС, а молбата, по която е образувано настоящото производство, – изпратена за разглеждане по компетентност на ВКС. Тези доказателства за доброволно плащане в погашение на дължимото от И. Мешекопаранов (частично и по банков ред) и за принудително събрани суми (от образуване на изпълнителното дело до обезсилването на обратния изпълнителен лист) са без значение за признатото право на принудително изпълнение (арг. от чл. 406, ал. 2 ГПК). Платежното нареждане е от значение за бъдещото производство, което ще се образува по обратния изпълнителен лист (арг. от чл. 433, ал. 1, б. „а“ ГПК). При тези мотиви, съдът
Цитирани разпоредби
6- чл. 245, ал. 3 ГПК
- чл. 297 ГПК
- чл. 406, ал. 2 ГПК
- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 3
- чл. 433, ал. 1