Определение № 7210 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Минерал Вилидж“ ЕООД, чрез адв. Г. Кеседжи като процесуален представител, против определение № 1522 от 16.04.2026г., постановено по адм. дело № 420/2026 г. на Административен съд – Хасково. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Твърденията са, че вредните последици за дружеството вследствие запорирането на сметките му във връзка с принудителното изпълнение на административния акт, и невъзможността да погасява текущи задължения, вкл. по предоставен кредит; да изплаща трудови възнаграждения и осигурителни вноски и да извърши неотложен ремонт, с което се възпрепятства дейността му, са съизмерими със защитения от закона обществен интерес, свързан с разходване на средства от бюджета на ЕС, съставляващ предпоставка за предварителното изпълнение на процесното решение за налагане на финансова корекция на осн. чл.70, ал.1, т.7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие", чрез пълномощника си ст. юрк. Я. Кънчева, представя писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане за оставяне в сила на оспореното определение и за присъждане на разноски. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение административният съд е оставил без уважение искането на "Минерал Вилидж" ЕООД за спиране предварителното изпълнение на Решение № 26/311/00703/3/01/04/03 от 28.01.2026 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на осн. чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 29 104,18 евро. За да постанови този резултат, съдът е приел, че подадената жалба не спира изпълнението на оспореното решение, тъй като предварителното му изпълнение е допуснато по силата на закона – с разпоредбата на чл. 27, ал.2, изр. първо от ЗУСЕФСУ; че в специалния закон не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съгласно които допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, която същият следва да докаже. В съответствие с цитираните разпоредби, след преценка на доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи за вероятността за причиняване на имуществени загуби и затруднения в дейността на дружеството, са формирани изводи за липса на материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, доколкото от страна на искателя не са доказани вреди с характер на значителни или трудно поправими, както и поради липсата на възникнали нови обстоятелства. Оспореното определение е правилно. Същото е обосновано от доказателства по делото и е постановено в съответствие със закона. Изложените от административния съд мотиви за неоснователност на искането на жалбоподателя са правилни. Първоинстанционният съдебен състав, предвид основанието на издадения административен акт и в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал.2, изр. първо от ЗУСЕФСУ, правилно е констатирал, че подадената жалба не спира изпълнението на решението за наложената финансова корекция, което е допуснато по силата на закона. Според цитираната правна норма, оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Следователно в конкретната хипотеза законодателят е приел, че защитата на обществения интерес налага предварителното изпълнение на оспорения административен акт, поради което спирането му би могло да се допусне само ако искателят докаже особено значим интерес, който да е противопоставим на презюмирания обществен интерес. Обосновани от доказателствата и правилни с оглед приложимия закон, са изводите на съда, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. В първоинастанционното производство и в жалбата са наведени твърдения, в подкрепа на част от които са приложени документи, за това, че във връзка с принудителното изпълнение на административния акт ще бъдат наложени запори на банковата сметка на дружеството, в резултат на което същото ще бъде в невъзможност да погасява текущи задължения - комунални, на доставчици и по предоставен кредит; да изплаща трудови възнаграждения и осигурителни вноски; да извърши неотложен ремонт, с което на практика ще се възпрепятства дейността му, т.е. сочат се вреди от финансов и имуществен характер, с които се обосновава искането за спиране изпълнението на процесното решение. Според трайно установената съдебна практика, в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от финансово естество, а размерът на предстоящите плащания не установява и значителност на увреждането. Безспорно е, че претендираните вреди са във връзка с парични плащания, респ. със спиране на такива при неизвършване на ремонт, и не следва да се определят нито като значителни, нито като труднопоправими. От друга страна, в хипотезата на чл.166, ал.2 АПК, се изисква посочените от искателя вреди да са противопоставими на защитения от закона обществен интерес и да го преодоляват. Описаните от дружеството финансови затруднения и на дейността му, не доказват застрашен или накърнен интерес, който да е със същата или по-висока степен на значимост на обществения интерес. Тук след да се съобрази и принципът залегнал в чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, поради което не влияе пряко върху останалите парични потоци, управлявани от бенефициера. Последният има право на сумите от получената субсидия извън процента /в случая 15%/ от последната, на колкото възлиза наложената финансова корекция. Следва да се посочи също, че видно от мотивите в жалбата, дружеството се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, като не сочи нови факти и обстоятелства. Представените доказателства не обосновават причинно-следствена връзка между предстоящи плащания и предварителното изпълнение на административния акт, тъй като посочените разходи биха били дължими, независимо дали на дружеството е определена финансова корекция или не. Предвид изложеното, формираният от административния съд извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт е законосъобразен. Оспореното определение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото, направеното от ответника искане за разноски е основателно и съдът осъжда жалбоподателя да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 40,90 евро, равняваща се на 80,00лв., за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,