Решение № 574 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2009 г.

Решение № 574 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. У. "Н. И. П." Е. - София е подал касационна жалба срещу решение от 22.05.2009 г. по гр. д. № 4227/2007 г. на Софийски градски съд. С него е отменено частично решение от 15.05.2007 г. по гр. д. № 19167/2006 г. на Софийския районен съд, 58 състав, по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 1 847,82 лева до 2070,84 лева, и вместо това е постановено друго, като е отхвърлен иска за тази разлика. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени искове на М. Б. Б. от София срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата преди това длъжност "медицински лаборант", както и паричният иск до размер на 1847,82 лева, която сума съставлява обезщетение за незаконното уволнение - обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Развити са касационни основания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, свързани с приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ - касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата М. Б. Б. от София не е заявила становище. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е с обжалваем интерес над 1000 лева. С определение № 356 от 9.04.2010 г. Върховният касационен съд, състав на I. г. о., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпрос, свързан със законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, в хипотезата на закриване на част от предприятието, при положение, че е закрита 90% от дейността на Отделение за клинична патофизиология на човека към болницата и е премахнат изцяло щата на това структурно звено. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличието на противоречива практика между решения на съдилищата, включително и на такова постановено по реда на чл. 290 ГПК. В отговор на питането и на основание чл. 291, т. 1 ГПК следва да се отговори, че правилна е практиката, установена по задължителен ред /чл. 290 ГПК/ с решение № 760 от 16.10.2009 г. по гр. д. № 2260/2008 г. на състав на ВКС, I. г. о. и решение № 625 от 8.01.2010 г. по гр. д. № 3407/2008 г. на ВКС, II г. о., според която правото на уволнение е упражнено законно. Изводът е обоснован с данните по делото, че е премахнат целия щат на звеното, в което е работила ищцата, а дейността му е преустановена на 90%. Само 10% от работата е преминала към друго звено, а именно към клиничната лаборатория, но тази част е несъществена и не формира основната дейност на звеното. В решението, предмет на касационно разглеждане е прието, че уволнението е незаконно, тъй като работодателят не е доказал реално закриване на част от предприятието чрез преустановяване на дейността и премахване на длъжностите на закритото звено. Посочил е, че щом има преминаване на две дейности - изследването по кръвосъсиране и газова отмяна от Лабораторията по патофизиология на човека към Клиничната лаборатория, то няма пълно преустановяване на дейността на закритата част и уволнението не може да се извърши на посоченото в заповедта основание. Решението е неправилно. То не държи сметка за обстоятелството, че закриване на част от предприятието има не само при пълното преустановяване на дейността му, а и тогава, когато основната дейност на закритата част няма да се осъществява занапред и работодателят не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването й. Работодателят може да оптимизира производствените процеси и да търси възможности за закриване на дублиращите се звена, включително и тогава, когато се припокрива основната им дейност. Въпрос на работодателска дискреция е да реши кое звено да закрие и кое да продължи да съществува занапред. При напълно идентична фактическа и правна обстановка, и спрямо един и същи работодател, съдилищата са постановили разнопосочни съдебни актове. Противоречието трябва да се отстрани чрез отмяна на въззивното решение изцяло и постановяване на друго по съществото на правния спор. С него Върховният касационен съд ще отхвърли исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и ще присъди разноските за производството на касатора - ответник по делото. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд - състав на I. г. о.