Определение № 201 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Р. А. - К. като пълномощник на К. А. Н., срещу определение № 1 от 11.02.2020 г. по гр.д. № 1598/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., поправено с определение № 83 от 15.07.2020 г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на К. А. Н. с вх. № 5221 от 07.06.2020 г. за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 2 640 лв., изплатена чрез пощенски запис на С. Б. Г.. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че даденото от състава на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл. 245, ал.3 ГПК, според което обратен изпълнителен лист може да бъде издаден само за връщане на суми, преведени в рамките на изпълнителното производство, не съответства на целта на закона. В отговор на частната жалба ответниците А. А. Г., В. С. М. и Т. С. Ш. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 407, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1971 от 20.11.2014 г. по гр.д. № 2765/2014 г. на Окръжен съд - Пловдив, след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго по съществото на спора, с което К. А. Н. е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на С. Б. Г. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху стопанска сграда, построена в собствения му имот, както и да заплати на С. Б. Г. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 815.70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, и разноски за първата и за въззивната инстанция в общ размер 1 825 лв. Въз основа на невлязлото в сила въззивно решение на 01.12.2014 г. в полза на ищеца С. Г. Б. е издаден изпълнителен лист. С молба от 09.12.2014 г. изпълнителният лист е представен пред ЧСИ и по него е образувано изпълнително дело № 20148190400867. След издаване на изпълнителния лист, но преди образуване на изпълнителното дело, с пощенски запис от 02.12.2014 г. К. Н. изплатил на С. Г. сумата 2 640 лв. / обезщетение по чл. 45 ЗЗД и разноски/, за които е издаден изпълнителният лист. С решение № 2 от 06.07.2018 г. по гр.д. № 1598/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., допълнено с решение № 124 от 04.10.2018 г., въззивното решение е отменено изцяло и делото е решено по същество от касационната инстанция, като предявените от С. Б. Г. искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД са отхвърлени. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 245, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на К. Н. за сумата 2 640 лв., макар въззивното решение да е било отменено и предявените против него искове да са отхвърлени от касационната инстанция. Приел е, че предмет на обратен изпълнителен лист са само сумите, които са били събрани от длъжника в рамките на изпълнителното производство, но не и платените от него преди образуване на изпълнителното дело. Обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК предвижда издаване на обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на решение, което е било отменено и искът е бил отхвърлен с влязло в сила решение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че предмет на обратния изпълнителен лист са само сумите, които са събрани от длъжника в изпълнителното производство с помощта на държавна принуда. За тези суми длъжникът е освободен от необходимостта да води осъдителен иск срещу кредитора, тъй като за тях има данни в изпълнителното дело и техният размер може да бъде е несъмнено удостоверен от съдебния изпълнител. Доброволно платените от длъжника суми за погасяване на вземането в изпълнение на осъдителното решение, което впоследствие е било отменено и искът отхвърлен, които не са постъпили първоначално по сметка на съдебен изпълнител, също подлежат на връщане като недължимо платени, но по реда на чл. 55, ал.1 ЗЗД и за тях длъжникът следва да предяви осъдителен иск. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът