Определение № 4425 от 18.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3237/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 9105 от 04.05.2026г., подадена от А. С. Д. - адвокат от САК, против протоколно определение от 27.04.2026г. по гр.д. № 1154/2026г. на друг състав на ІV ГО на ВКС. С това определение е оставена без разглеждане подадената от адвоката жалба с вх. № 2526 от 09.02.2026г. срещу решение № 1887 от 18.12.2025г. на Висшия адвокатски съвет и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, тъй като ограничава достъпа до съдебна защита по спор, засягащ права и законни интереси, доколкото липсва ясно законово основание за изключването на съдебния контрол. Излага съображения, че съдът е извършил стеснително тълкуване на ЗАдв, проявил е прекомерен формализъм, което е довело до несъразмерен процесуален резултат и до отказ от правосъдие. Ответната страна по жалбата - Висшия адвокатски съвет, чрез пълномощника адв. К. М., я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира частната жалба за допустима-подадена е в срок от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване. При преценка основателността й съдът приема следното: Производството пред другия състав на ВКС е било образувано по жалба на адвокат А. С. Д. срещу решение № 1887/ 18.12.2025г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение негова жалба срещу решение № 845 по протокол № 24 от 1.10.2025 г. на Софийския адвокатски съвет. С последното е отказано вписване на М. Т. М. в специалния регистър на адвокатските сътрудници като адвокатски сътрудник на адвокат Д.. За да остави без разглеждане жалбата предходният състав на ВКС е приел, че решението на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалба срещу отказ на Софийския адвокатски съвет за вписване на адвокатски сътрудник, не попада в изчерпателно изброените от законодателя актове на Висшия адвокатски съвет, подлежащи на обжалване пред ВКС. Това е така, защото решението не въздейства и не възпрепятства възможността за упражняване на адвокатската професия. Изложил е съображения, че решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично предвидените от закона случаи, като принципът залегнал в основата на това законодателно разрешение е по пълната защита на възможностите за упражняване на адвокатската професия. Като допълнителен аргумент съдът е анализирал нормите на чл.20, ал.З и чл.21 ЗАдв. Докато първата разпоредба урежда ред за обжалване на решението и на мълчаливия отказ за вписване на младши адвокат, изрично препращайки към чл.7 ЗАдв, втората разпоредба не предвижда такава възможност, като обяснението за този различен подход на законодателя е в естеството и функциите на адвокатския сътрудник - той подпомага назначилия го по трудов договор адвокат, а не упражнява адвокатската професия. Постановеният по така изложените съображения акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които подлежат на съдебен контрол от ВКС актовете на Висшия адвокатски съвет. Това са случаите, в които се обжалва: 1. решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия - чл. 7 ЗАдв; 2. отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта - чл.9, ал.6 ЗАдв; 3. решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в РБългария - чл. 10, ал. 5 ЗАдв; 4. решението, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати - чл. 16, ал. 4 ЗАдв; 5. решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати в Единния регистър - чл. 53, ал. 2 ЗАдв; 6. решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия - чл. 61, ал. 4 ЗАдв, както и в случаите по чл. 19, ал. 7 и ал. 8 (решението, с което се отказва вписване на адвокат в съответната адвокатска колегия), чл. 20, ал. 3 (решението и мълчаливият отказ за вписване на младши адвокат) и чл. 22, ал. 3 ЗАдв (решението за отписване на адвокат от адвокатската колегия в случаите на чл. 22, ал.1, т.2-т.4 ЗАдв), и то при наличието на правен интерес от обжалването. В изброените хипотези решенията на адвокатския съвет подлежат на съдебен контрол, тъй като са пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатската професия. Решението за отказ да се впише адвокатски сътрудник не попада в сочената категория обжалваеми актове по съображения, че не въздейства и не препятства възможността за упражняване на адвокатската професия. Фигурата на адвокатския сътрудник и неговите правомощия са уредени в чл. 21 от ЗАдв. Според цитираната норма назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките, образувани от органите на съдебната власт и административните органи, по които техните работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Те могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства. Видно от разпоредбата, адвокатският сътрудник не упражнява адвокатска професия, а подпомага адвоката, който го е назначил на трудов договор. Поради тази причина законодателят не е уредил изрично възможност за обжалване на решението или мълчаливия отказ за вписване на адвокатски сътрудник, за разлика от изрично регламентирания в чл. 20, ал. 3 ЗАдв ред за обжалване на решението и на мълчаливия отказ за вписване на младши адвокат, препращащ към чл.7 ЗАдв. Действително, както сочи жалбоподателят съдът е длъжен да разгледа всяка подадена молба за защита и съдействие-чл.2 ГПК. Разпоредбата има своето конституционно основание – чл. 56 и чл. 117, ал. 1 КРБ. Възможни са и законови ограничения, стига те да имат също своето конституционно основание. Случаят е точно такъв, тъй като ограничението произтича от чл. 134, ал. 1 от КРБ. Предвид изложеното жалбата на адвокат Д. е неоснователна. Атакуваното с нея определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО