Определение № 907 от 24.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1218/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименувана частна касационна жалба/ на „А. Ферзихерунгс“ АД, вписано в Търговския регистър към Окръжен съд Мюнхен с рег. № 75727, срещу определение № 87 от 05.03.2025 г. по в. т. д. № 101/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 търговски състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 390 от 04.11.2024 г. по същото дело в частта за разноските, присъдени в полза на жалбоподателя за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, и за разноските, присъдени в полза на Р. К.. Частният жалбоподател поддържа, че атакуванотото определение на въззивния съд е неправилно. Счита, че въззивният съд неправилно е уважил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК на насрещната страна и е редуцирал направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство от 43 859, 70 лв. на 21 000 лв. Излага доводи, че в случая са предявени осем главни и осем акцесорни иска и претенциите касаят спорове със специфичен предмет, изискващ познания в областта на българското материално и процесуално право, както и установяване и тълкуване на приетото за приложимо материално право на ФРГ. Сочи, че освен, че е участвал в проведените две открити съдебни заседания, процесуалният представител на ответника е изготвил въззивна жалба, отговор на въззивна жалба и писмена защита. Мотивира становище, че делото се отличава с фактическа и правна сложност. Оспорва като неправилен извода на съда, че по делото е доказано извършването на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от насрещната страна. Частният жалбоподател излага доводи, че представеният в подкрепа на искането за разноски договор за правна защита и съдействие е сключен от адвокат Е. Я.-К. като представител на ищците, без тя да има представителна власт за това, както и че същата е наредила договорения хонорар по сметката на другия пълномощник на ищците. Моли обжалваното определение на въззивния съд да бъде отменено. Ответниците по частната жалба Р. К. и Белинай К., чрез нейната майка и законен представител Р. К., не изразяват становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока за обжалване с оглед определения от въззивния съд в определението му по чл. 248 ГПК едномесечен срок за обжалване /чл. 62, ал. 3 ГПК/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № 390 от 04.11.2024 г. по в. т. д. № 101/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 търговски състав, образувано по въззивни жалби на ищците Р. К. и Белинай К. и на ответника „А. Ф.“ АД, след частични отмяна и потвърждаване на решение № 402 от 27.10.2023 г. по т. д. № 789/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, 20 състав, предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 01.07.2018 г. на автомагистрала „Т.“, област Пловдив, причинено виновно от Д. К., на основание § 115 от Закона за застрахователния договор вр. § 844, ал. 3 и § 288, ал. 1 от Германския граждански кодекс, на ищцата Р. К. е присъдено обезщетение в размер на 7 500 евро за вреди от смъртта на майка й Еше Г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2021 г. и исковете в останалата им част за отхвърлени, както следва: 1. исковете на Р. К. – 1.1. за заплащане на сумата от 90 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. К.; 1.2. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Еше Г. за разликата над 7 500 евро до 92 500 евро; 1.3. за заплащане на сумата от 70 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й Майде Г.; 1.4. за заплащане на сумата от 70 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й Х. Г.; 2. исковете на Белинай К., чрез нейната майка и законен представител Р. К. – 2.1. за заплащане на сумата от 70 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. К.; 2.2. за заплащане на сумата от 49 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба й Еше Г.; 2.3. за заплащане на сумата от 50 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на леля й Майде Г.; 1.4. за заплащане на сумата от 50 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на леля й Х. Г.. С въззивното решение, като е съобразил изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК съдът е присъдил в полза на ответника застраховател за въззивното производство разноски за държавна такса в размер на 2 130 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 21 000 лв. Изтъкнал е, че заплатеният от дружеството адвокатски хонорар от 43 859, 70 лв. е намален до посочения размер по искане на насрещните страни с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, осъществените от процесуалния представител на ответника процесуални действия за защита на интересите на дружеството със седалище във ФРГ. Съдът е извършил преценка, че с оглед резултата по делото на Р. К., лично и като майка и законен представител на Белинай К., следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 439 лв. Изложил е аргументи, че извършилата нареждането за превод на договорения хонорар от 21 000 лв. с ДДС адвокат К. е била надлежен представител на ищците с оглед упълномощаването й да преупълномощава адвокати и да нарежда плащания. Обжалваното определение на въззивния съд е правилно. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в последователната практика на ВКС, формирана след постановяването на решението на СЕС по дело С-438/2022, в която се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда; при произнасяне по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от съда от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че отсъства основание на частния жалбоподател да се присъди по-високо от определеното с решението на въззивната инстанция възнаграждение за процесуална защита в размер от 21 000 лв. Сторените от ответника застраховател разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното производство са в размер на 43 859, 70 лв. При определяне на разноските за адвокатски хонорар, които следва да се присъдят на ответника за въззивното производство, като е съобразил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд е изходил от изяснените по-горе критерии и е формирал извод, че на ответника се дължи сумата от 21 000 лв.. Наред с фактическата и правна сложност на делото, обусловена от спецификата на споровете относно материалните права на ищците да получат обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техните близки – четири лица, загинали при ПТП, и приложението на чуждо материално право, съставът на апелативния съд правилно е съобразил обема на осъществената работа от пълномощника на ответника в защита на интересите му – подаване на въззивна жалба, депозиране на отговор на въззивната жалба на насрещните страни, явяване в две открити съдебни заседание пред втората инстанция и подаване на писмена защита. Настоящият състав намира, че редуцираните разноски за адвокатско възнаграждение /21 000 лв./ съответстват и на обстоятелствата, че в случая се касае до искове за вземания с общи правопораждащи факти и представителят по пълномощие на ответника е положил едни и същи усилия за защитата на ответника във въззивното производство по тези искове. Неоснователни са и доводите на частния жалбоподател, че по делото не е доказано ищцата въззивник, действаща в лично качество и като майка и законен представител на Белинай К., да е уговорила и заплатила претендираното като разноски за производството пред апелативния съд адвокатско възнаграждение в размер на 21 000 лв. с ДДС. Видно от представените писмени доказателства с договор за правна защита и съдействие от 26.02.2024 г., сключен между ищците въззивници чрез адвокат Е. А. Я.-К. и Адвокатско дружество „Ц. и партньори“, на последното е възложено правната защита и процесуалното представителство на ищците във въззивното производство, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 21 000 лв. с ДДС. От представеното платежно нареждане от 16.04.2024 г. на „Общинска банка“ АД се установява, че уговореното възнаграждение е преведено от адвокат Я.-К. по сметката на адвокатското дружество. Съгласно представеното по делото пълномощно посоченият адвокат е действал като надлежен пълномощник на ищците при сключването на посочения договор и извършване на паричния превод, тъй като в обема на учредената й от ищците с пълномощното представителна власт са включени права да преупълномощава други адвокати и адвокатски дружества във връзка със защита на правата им като пострадали лица от смъртта на техните родственици при ПТП и да извършва плащания и нареждания на парични преводи от името на ищците. По изложените съображения определението на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение