Определение от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по жалба на „Овергаз Мрежи“ АД против чл. 17, ал. 18, ал.19, ал. 20 и ал.21, както и и против § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 19.03.2013г. за регулиране цените на природния газ, приета от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране). Жалбоподателят излага съображения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати при приемане на наредбата, както и за противоречие на оспорените текстове с чл. 31, т. 1 от Закона за енергетиката, чл. 15 и чл. 35 АПК, а по отношение на § 8 от ПЗР на наредбата обн. ДВ бр.105/ 2016г., в сила от 30.12.2016г. – за противоречие с чл. 14, ал. 2 ЗНА, с оглед обратното действие на оспорената разпоредба. Като взе предвид изложеното в жалбата Върховният административен съд, състав на второ отделение, прецени, че в частта, в която се оспорва § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 19.03.2013г. за регулиране цените на природния газ, оспорването е недопустимо. С решение № 8066/ 05.07.2021г. по адм. дело № 6430/ 2017г. на Върховния административен съд, трето отделение, влязло в сила с решение № 2232 от 09.03.2022г. по адм. дело № 10499/ 2021г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, е отхвърлена жалбата на „Овергаз Мрежи“ АД против същия текст от наредбата, обн. ДВ бр. 105/ 2016г., в сила от 30.12.2016г., чиято редакция до момента не е променяна, с доводи за противоречие на текста с чл. 14, ал. 2 ЗНА. Следователно между същите страни, на същото основание и по същото искане е налице влязло в сила съдебно решение, поради което и на основание чл. 187, ал. 2 АПК вр. чл. 159, т. 6 АПК оспорването в тази част е недопустимо. По тези съображения жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. В частта, в която се оспорват чл. 17, ал. 18, ал.19, ал.20 и ал. 21 от наредбата оспорването е допустимо, тъй като жалбата е подадена против подзаконов нормативен акт и от юридическо лице с правен интерес от оспорването. В този смисъл съдът взе предвид, че дружеството – жалбоподател е титуляр на лицензии за снабдяване с природен газ от краен снабдител за определени територии, което обуславя правото му да оспори подзаконовия нормативен акт или отделни негови разпоредби. По тези съображения Върховият административен съд, второ отделение, прецени, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на жалбата в частта, в която се оспорват чл. 17, ал. 18, 19, 20 и 21 от Наредба № 2 от 19.03.2013г. за регулиране цените на природния газ и делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните. На основание чл. 189, ал. 1 АПК и чл. 154 ал. 1, чл. 157 ал. 1 вр. чл. 196 АПК като страни по делото следва да бъдат конституирани „Овергаз Мрежи“ АД като оспорващ и Комисия за енергийно и водно регулиране – органът, издал подзаконовия нормативен акт като ответник. На основание чл. 181 ал. 1 и 2 АПК във връзка с чл. 188 АПК оспорването следва да бъде съобщено чрез обявление в „Държавен вестник”, в което да се посочи оспорения подзаконов нормативен акт и номера на образуваното дело. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,