Определение № 4792 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3822/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Общинско предприятие "Столично предприятие за третиране на отпадъци" (ОП "СПТО", предприятието) със седалище в с. Яна, СО, чрез пълномощник, против определение № 1084/ 09.01.2026 г. по адм. д. № 7584/ 2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на предприятието срещу заповед № 2130-33/24.06.2025 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е положил дължима грижа за надлежно връчване на постановеното разпореждане. Твърди, че след констатацията на длъжностното лице по връчване на съдебни книжа, че на посочения в жалбата адрес няма адвокатска кантора, е следвало: или да изпрати акта на адреса на предприятието, или да направи справка в публичния регистър на адвокатите и адвокатските дружества, или да го изпрати по електронен път на посочения в жалбата електронен адрес на адвоката. Сочи, че съдът неправилно директно е приложил разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Видно е от данните по делото, че Общинско предприятие "Столично предприятие за третиране на отпадъците", чрез пълномощника си адв. С. Йовков, е сезирало Административния съд София - град с жалба срещу заповед № 2130-33/24.06.2025 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която органът е отказал на предприятието вписване в Регистъра на ДАМТ на лицата, които извършват дейностите поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност, като лице, което извършва поддържане и ремонтиране на конкретно изброени четири дейности. Съдът, при извършена служебна проверка за редовността и допустимостта на жалбата, с разпореждане № 27883/ 28.08.2025 г., е оставил без движение същата с указание жалбоподателят в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса в размер на 50 лева по сметка на съда и да представи документ за извършеното плащане по делото, както и да представи доказателства за своята процесуална правосубектност. С разпореждането си съдът е предупредил жалбоподателя за последиците при неизпълнение на дадените указания. Предвид констатациите, отразени от длъжностното лице по връчване на съдебни книжа, а именно, че при три посещения на посочения адрес за получаване на съдебни книжа адв. Йовков не е открит, съдът на 10.12.2025 г. е разпоредил съобщението с указанията да бъде връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК. Седмодневният срок е изтекъл на 17.12.2025 г., като в срока констатираните нередовности не са отстранени. При тези данни АССГ е приел, от една страна, че е изпълнено основанието за прекратяване на производството по чл. 158, ал. 3 АПК. От друга страна, съдът е посочил, че съгласно чл. 4, изр. 2 от Правилника за организацията на дейността на Общинско предприятие "Столично предприятие за третиране на отпадъци" предприятието не е юридическо лице и действа от името и за сметка на Столична община. Поради това е извел извод и за неправосубектност на оспорващия - основание по чл. 159, т. 2 АПК за прекратяване на съдебното производство. Определението е неправилно. Жалбата на ОП "Столично предприятие за третиране на отпадъците" срещу издадената от председателя на ДАМТ заповед е подадена направо пред съда чрез пълномощник - адв. С. Йовков с приложено пълномощно. В жалбата изрично като съдебен адрес за получаване на съобщения и призовки е вписан адресът на пълномощника в гр. Пловдив, посочен е мобилен телефон, както и електронна поща. Поради това е неоснователно възражението на частния жалбоподател, че след като при три посещения не е намерен никой на посочения в жалбата съдебен адрес, призоваването е следвало да се извърши на адреса на самия жалбоподател. Съдът обаче, без да приложи предвидения в чл. 18а, ал. 5 АПК ред за връчване на съдебни книжа, е пристъпил към връчване по реда на ал. 9 от чл. 18а. Според чл. 18а, ал. 5 АПК адвокатите задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за съдебната власт в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения. Няма данни по делото разпореждането на съда да е изпратено на адв. Йовков по посочената в жалбата електронна поща. Според чл. 137, ал. 2 АПК, ако адвокатът не е участвал в производството пред административния орган, задължително посочва електронен адрес съгласно Закона за електронното управление или електронен адрес съгласно чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт, на който могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт. В случая адв. Йовков не е участвал в производството пред административния орган, но е посочил изрично електронен адрес по смисъла на чл. 137, ал. 2 АПК в жалбата. Ето защо неправилно съдът е приел с обжалваното определение, че дадените задължителни указания за отстраняване на констатирани в жалбата нередовности не са изпълнени в срок, защото жалбоподателя не е надлежно уведомен за постановеното разпореждане. Неправилно е определението и в частта, с която съдът е приел недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 2 АПК. Според съда ОП "СПТО" не е носител на административна правосубектност, тъй като не е юридическо лице и действа от името и за сметка на Столична община. Административната правосубектност е законовата способност на лицата да бъдат носители на права и задължения в административноправни отношения. Тя обединява правоспособност (възможност за притежаване) и дееспособност (възможност за упражняване), позволявайки участие в административно правоотношение, характеризиращо се като отношение на власт и подчинение. Страни в административното правоотношение могат да бъдат физически лица, юридически лица и организации, за които няма задължително изискване да бъдат със статут на юридическо лице. В определени случаи законът им признава правосубектност за конкретни производства. С оспорения административен акт по отношение на предприятието е постановен отказ да бъдат разпоредени материални права и задължения и именно то е субектът, който е засегнат от волеизявлението на административния орган. Сравнителният анализ на нормите на чл. 15, ал. 1, вр. с чл. 27, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК налага извод, че страна в административния процес може да бъде всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт, или за които той би породил права или задължения. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които пряко и непосредствено се засягат от властническото произнасяне. Ако волеизявлението не е от категорията на правопогасяващ, правопроменящ или правоизключващ юридически факт досежно материалните права на съответния субект, то само тогава последният не е активно легитимиран да го обжалва. Първоинстанционният съд, обосновавайки липса на административна правосубектност на оспорващия, всъщност се е позовал на приетите от административния орган по същество мотиви, с които е постановил оспорения отказ. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил съдебното производство, АССГ е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд