Определение № 4669 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4389/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на А. К. С. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Рангелова, срещу определение № 5050 от 13.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1516/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповед № РОК24-РД09-343/19.12.2024 г. на кмета на район „Овча Купел“, Столична община. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. Ответникът – кмета на район „Овча купел“, Столична община, чрез пълномощника юрк. Бузова, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на А. С. срещу заповед № РОК24-РД09-343/19.12.2024 г. на кмета на район „Овча Купел“, Столична община, с която на основание чл. 178, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е забранено ползването на строеж „3 /три/ броя допълващо застрояване: стопанска сграда - краварник 134 кв. м. с КИ 4300.8326.1 и 2 броя стопански навеси без КИ по КККР с площ 100 кв. м. и 45 кв. м., също използвани за обслужване на животновъден обект за отглеждане на ЕПЖ и ДПЖ, разположен в ПИ с КИ 68134.4300.8326, отреден за УПИ ХVІ - 266, кв. 15 по плана на местността [заличен текст], находящ се в район „Овча Купел“ и собственост на А. С.. С жалбата е направено и особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Съдът е приел, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, тъй като в жалбата не са посочени конкретни доводи и не са представени доказателства, от които да се направи обоснован извод, че предварителното изпълнение ще доведе до реалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, както и не са налице доказателства, че процесният строеж е регистриран като животновъден обект. Според съда наведеният в жалбата довод, че спирането на електрозахранването в обекта ще доведе до настъпването на вреди, както за неговия собственик, така и за отглежданите от него животни и то предвид зимния сезон, не може да обоснове наличието на обстоятелството по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, като и спирането на електрозахранването не е част, а последица от заповедта, с която е забранено ползването на строежа. Прието е от съда още, че обстоятелствата, свързани с изпълнението на заповедта, не могат да служат като основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Съдът приема също така, че настъпването на имуществени вреди не може да обоснове наличието на евентуални "значителни и трудно поправими вреди" по смисъла на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, тъй като при доказана незаконосъобразност на оспорения административен акт, евентуално претърпените от оспорващия имуществени вреди могат да бъдат претендирани и възстановени в пълен обем от административния орган по общия исков ред. Така постановеното определение е правилно. Предварителното изпълнение на процесната заповед, както правилно и обосновано е приел Административен съд – София град, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4, във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В тежест на оспорващия е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е налице. В закона не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове. Поради това правилно съдът е обсъдил основанията, визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК, като обосновано е приел липсата на такива. Изложените доводи по частната жалба касаят неудобствата за частния жалбоподател от изпълнението, които не са в приложното поле на горецитираната разпоредба. Правилен е извода на административния съд, че в настоящия случай молителят не е представил доказателства за настъпването на значителни или непоправими за него вреди от забраната за ползването на процесния строеж, както и не е посочил конкретни по вид и размер вреди. Освен това, по отношение на сочените вреди в резултат на преустановяване на дейността на строежа като „животновъден обект“, следва да се има предвид, че в АПК е изрично разписан отделен процесуален ред за възмездяване на вредите, след евентуална отмяна като незаконосъобразна на оспорената заповед. При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да "причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за производството, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,