Определение № 83 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 250/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. С., със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника й адв. К. Х. от АК-Р., срещу разпореждане от 30.12.2013 г. на Търговищкия окръжен съд по в.гр.д. № 162/2013 г., с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на Р. К. К. и И. Д. К., и двамата от [населено място], [община] против Д. С. С. от [населено място], относно връщане на държането върху апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] въз основа на решение № 92/14.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 162/2013 г. на Търговищкия окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 310/04.07.2013 г., постановено по гр.д. № 177/2013 г. на Търговищкия районен съд в частта му, с която ответницата Д. С. С. е осъдена да предаде на ищците Р. К. К. и И. Д. К. държането на апартамент № 4 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на осн. чл. 406, вр. с чл. 404, т. 1 ГПК. Жалбоподателката моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен по съображения, изложени в частната жалба. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист, което съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване, следователно е процесуално допустима – чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК. Ответниците по частната жалба Р. К. К. и И. Д. К., и двамата от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-Т., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразяват становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № 92 от 14.10.2013 г. по в.гр.д. № 162/2013 г. на Търговищкия окръжен съд е уважен иск за опразване на недвижим имот като Д. С. С. е осъдена да предаде на ищците Р. К. К. и И. Д. К. държането на апартамент № 4 в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Въз основа на него с разпореждане от 30.12.2013 г. на Търговищкия окръжен съд по в.гр.д. № 162/2013 г., е издаден изпълнителен лист в полза на Р. К. К. и И. Д. К. против Д. С. С. относно връщане на държането върху апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. В. решение в уважената част е обжалвано с касационна жалба вх. № 6283/13.12.2013 г. от Д. С. С. и по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е образувано гр.д. № 250/2014 г., поради което въззивното решение не е влязло в законна сила. Разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, която придава характер на изпълнително основание на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, има предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителните искове като в предметния й обхват не са включени решенията по установителните и конститутивните искове. В случая предявеният и уважен иск за опразване е осъдителен и съгласно правилото на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК въззивното решение подлежи на принудително изпълнение. Що се отнася до релевираното в частната жалба възражение за неправилна правна квалификация на спорното право, същото е неоснователно, тъй като тя може да бъде предмет на касационното обжалване, а не на частното производство по обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист по уважен осъдителен иск. Ето защо разпореждането, издадено въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение, за който акт е предвидено допускане на принудително изпълнение, е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, на частната жалбоподателка не се дължат разноски за настоящото производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,