Определение № 246 от 26.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6461/2013 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. С определение № 277/21.10.2013 г. съставът на Върховния касационен съд е спрял изпълнението по невлязлото в сила решение от 07.02.2013 г., постановено по гр.д. № 11508/2012 г. от Софийски градски съд, ІV-В състав, с което [фирма], София е осъдено ,на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, да заплати на З. М. З. 2 970 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно с лихва за забава от 22.03.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. Длъжникът [фирма], София е внесъл обезпечение по чл. 282, ал. 3, т. 1 ГПК в размер на 2970 лв. по сметката за обезпечения на ВКС. С определение по чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на Софийския градски съд. Постъпила е молба от [фирма], София за освобождаване на сумата, внесена като обезпечение, като е представило доказателства, че длъжникът е превел по сметка на съдия-изпълнител 4503,70 лв., с което изцяло е погасил задълженията към кредитора. Това не е оспорено от насрещната страна в дадения й от съда срок, след връчване на препис от молбата по чл. 282, ал. 5 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е основателна. Когато касационната жалба не бъде допусната до разглеждане, внесената сумата следва да се използва за изпълнение на решението, освен ако плащането е вече осъществено с други парични средства, поради което е отпаднала необходимостта от задържане на внесеното обезпечение. В случая е осъществена последната от изброените хипотези, отпаднала е обезпечителната нужда и внесената по делото сума, като обезпечение за спиране на изпълнението, следва да бъде освободена. Мотивиран от горното, съдът