Решение № 2708 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2016 г.

Решение № 2708 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., срещу решение № 1405 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 2861 по описа за 2015 г. на административен съд - П., в частта, с която по жалба на М. О. Х., едноличен търговец с фирма ЕТ "Е. - М. Х."е изменен оспорения от него ревизионен акт по повод прилагането на ЗДДС за ревизирани 2008 г. - 2010 г., като е намален размера на задължението от 18 345.60 лв. на 15 146.88 лв. и на задължението за лихви от 10 028.13 лв. на 8 371.95 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - М. О. Х., едноличен търговец с фирма ЕТ "Е. - М. Х." оспорва същата със становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - П. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-16-1403346-091-001 от 22.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 807 от 12.10.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П.. Същият е издаден по повод облагане с ДДС за ревизирани данъчни периоди от 15.01.2009 г. -31.12.2010 г., по ЗДДФЛ за данъчни 2008 г., 2009 г. и 2010 г., и относно прилагането на КСО и ЗЗО за същия ревизиран период. Ревизираният субект е осъществявал търговия на дребно с цигари, алкохол, дъвки, нес кафе, безалкохолни напитки и ваучери, в обект кафене-аперитив, с. Б.. Ревизираното лице не е било регистрирано по реда на ЗДДС. В хода на ревизията е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно дани за укрити доходи, поради което ревизията е осъществена по специалния ред затова, като лицето е уведомено затова, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Органите по приходите са установили, че през посочените данъчни периоди в счетоводството на едноличния търговец не са отразени фактури, издадени от "Д. П." АД, "С. Т." ООД, ЕТ "Р. Д.", "Г. Б.-97" ЕООД и "И." ООД. На тези доставчици са извършени насрещни проверки и от тях е поискано представяне на писмени доказателства. Административните органи са приели, че фактурите материализират реално осъществени стопански операции - доставка на стоки, като те не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизирания субект, същите са реализирани на вътрешния пазар, не са издадени документи. Получените приходи не са били отчетени. Данъчната основа е определена според данните от фактурите, т. е. на покупната стойност на стоките, увеличена с търговската надценка на ревизирания търгове. За цигарите това е търговската отстъпка, предоставена от самите доставчици. Констатирано е, че е реализиран облагаем оборот, който достига и прехвърля установения праг за регистрация по ЗДДС, а именно към 31.12.2008 г. той възлиза на 66 433.80 лв. Прието е, че до 14.01.2009 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, което той не е направил. На основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, за периода 15.01.2009 г. - 31.12.2010 г., до която дата е ревизираният период, а и оборотът е под посочения праг, лицето дължи ДДС в размер на 18 345.60 лв. и лихва за забава в размер на 10 028.13 лв. С ревизионния акт е определено и задължение за данък върху доходите на физическото лице за 2008 г. в размер на 620.52 лв. и лихва за забава в размер на 278.40 лв. Този облагаем доход е приет като осигурителен доход, върху който са начислени задължителни осигуровки, социални и здравни, на основание КСО и ЗЗО за 2008 г. и е начислена лихва за забава. Ревизионното производство в тази част е реализирано по реда на чл. 124а от ДОПК. Административният съд със съдебния акт, който е постановил е изменил ревизионния акт, като е приел, че е частично незаконосъобразен за сумата над 15 146.88 лв. до 18 345.60 лв. и на задължението за лихви за сумата над 8 371.95 лв. до 10 028.13 лв., а е отхвърлил жалбата срещу същия акт по повод определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., и тези на основание КСО и ЗЗО за 2008 г., за 2009 г. и 2010 г. Срещу отхвърлителната част от решението няма подадена жалба, поради което предмет на касационен контрол е решението, с което е изменен оспорения ревизионен акт. Също така следва да се посочи, че съдът се е произнесъл и по повод възражението за нищожност на същия, като е изложил мотиви, които съответстват на уеднаквената съдебна практика, съгласно тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСС на ВАС. Т. освобождава и настоящата инстанция от произнасяне по искането за спиране на производството, поради направеното възражение за нищожност. Основният спорен момент по делото е бил относно установяване обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, по повод реализиране на ревизията по специалния ред затова, съответно определянето на задълженията и конкретно това за данък върху добавената стойност по основание и размер и тяхната дължимост. Това е и основното възражение за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения от страна на съда при цененето на събраните доказателства и доказателствени средства и неспазване на материалния закон. Същото е неоснователно. Касаторът се позовава на липсата на изискване, съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството за полагане на подпис, както и на характеристиката на счетоводните фактури като частни документи. Обосновано съдът, съобразявайки доказателствената сила на събраните писмени доказателства и доказателствени средства - заключения на съдебни експертизи, неоспорени от страните, е преценил същите поотделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до фактическите изводи, че са налице доказателства само за издадени фактури от трети лица - доставчици, които не установяват получаването на фактурираните стоки от ревизираното лице, а още по-малко реализирането на такива стоки, съответно получаване на приходи от тях. Правилен е изводът на съда, че фактурирането само по себе си не означава, че е налице и доставка на стоки. Законосъобразно е отчетено, че тези фактури не са подписани от получателя, а същевременно липсват други доказателства, които да удостоверяват факта на договаряне и получаване на стоките. Правилно е съобразено, че по делото липсват каквито и да било доказателства за приемо-предаване на фактурираните стоки - протоколи, пътни листове, тяхното съхранение, независимо наличието на складова база, или др. При липса на установеност и реалност на доставките, като липсват доказателства и за тяхната реализация впоследствие, правилна е преценката на съда за липса на данни за укрити приходи, съответно за незаконосъобразност на ревизионния акт. Обжалваното решение в обсъжданата част като правилно следва да се остави в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а ответната страна по касационната жалба не е претендирала такива. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение