Определение № 8338 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Граждански процесуален кодекс вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на адв. Р. С., в качеството на процесуален представител на А. Попов за изменение на решение № 5976/15.05.2024г., постановено по адм. дело № 10133/2023г. на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта за разноските. Излага доводи, че в проведеното открито с.з. по повод депозирана от директора на дирекция „Митница Варна“ касационна жалба е представил адвокатско пълномощно, за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и списък с разноските, като неправилно съдът е приел, че липсват представени доказателства в тази насока. Моли за изменение на решението в частта за разноските като се осъди Агенция митници да му заплати сума в размер на 1 500лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от ЗАдв. По искането, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, е постъпило становище на ответната страна – директор на дирекция „Митница Варна“, чрез процесуален представител за неоснователност на искането. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение като съобрази изложените в молбата обстоятелства и доказателствата по делото, намира, че искането за допълване на решението в частта за разноските е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е частично основателно. С решение № 5976/15.05.2024г., постановено по адм. дело № 10133/2023г. на Върховния административен съд, осмо отделение е оставено в сила решение № 5065/25.07.2023г., постановено по адм. дело № 4708/2023г. на АССГ. Със същото решение съдът не е присъдил разноски, като е приел, че липсват доказателства за процесуално представителство пред касационната инстанция. Видно е обаче, че в открито с.з. от 17.04.2024г. адв. Р. С. е представил адвокатско пълномощно за процесуално представителство пред касационната инстанция /л. 68/, с посочено възнаграждение – при условията на чл. 28, ал. 2, т. 2 от ЗАдв. и списък с разноските по чл. 80 от ГПК за претендирани такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. Настоящият състав на ВАС, осмо отделение счита, че е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., но не и в претендирания размер. Съгласно текста на посочената норма, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящия случай претенцията се основава на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, съгласно която адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. За да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. следва да са налице следните кумулативни предпоставки – 1. Да е налице договорена безплатна правна помощ; 2. Да е налице реално осъществено представителство и 3. Другата страна по правния спор да дължи разноски. Липсата на която и да е от тях води и до неоснователност на претенцията за заплащане на възнаграждение по този ред. В случая са налице доказателства за наличие на обстоятелствата, предвидени в цитираната разпоредба. Претендирания размер на адвокатското възнаграждение обаче следва да се редуцира до този посочен в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатски възнаграждения, сочеща, че за процесуално представителство по административни дела, без определен материален интерес /какъвто е настоящия случай/ възнаграждението е 1 000лв. С оглед на факта, че процесуалния представител на А. Попов е подал отговор на касационната жалба, с развити в нея доводи относно правилността на оспореното съдебно решение, както и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора то адвокатското възнаграждение следва да се определи в минималния законово определен размер посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,