Определение № 9490 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на "Ви Ай Хънтинг“ ООД, представлявано от управителя А. Личев, подадена чрез адвокат С. Пейчева, против Определение № 2158/24.08.2026 г., постановено по административно дело № 1126/2026 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на Заповед № ОСК-РД09-328/13.07.2026 г. на Кмета на Община Самоков. В частната жалба са сочи неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорват се възприетите от съдебния състав изводи за отсъствие на хипотезата по чл. 166, ал. 2 АПК, поради което се иска отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се уважи искането на "Ви Ай Хънтинг“ ООД за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до приключване на съдебното производство по нейното оспорване. Ответната страна – Кмет на Община Самоков не взема становище по реда на чл. 232 АПК. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 57а ЗУТ и с нея е наредено на "Ви Ай Хънтинг“ ООД в качеството на собственик да премахне преместваеми обекти – 5 броя оръдия за изкуствен сняг, разположени в имоти с идентификатори [заличен текст] по кадастралната карта на [населено място], общ. Самоков, к.к. Мальовица. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, подадената жалба против заповед по чл. 57а ЗУТ, не спира изпълнението й, като това може да стори съдът на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Оспореното пред настоящия съд определение е второ по ред с такъв диспозитив, след като по първото искане на дружеството за спиране предварителното изпълнение на заповедта, е постановено Определение № 1170/03.08.2026 г., оставено в сила с Определение № 8686/20.08.2026 г. по административно дело № 8017/2026 г. по описа на Върховния административен съд. Второто искане по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК е мотивирано с ново възникнало обстоятелство, а именно получена на 19.08.2026 г. покана за доброволно изпълнение от „Агро Ленд Мениджмънт ЕООД, с която последното приканва "Ви Ай Хънтинг“ ООД в 3-дневен срок да отстрани пречките, които водят до невъзможност да се изпълнят договорните задължения във връзка с издадената заповед и отхвърленото от съда искане за спиране на нейното предварително изпълнение или на основание чл. 6, ал. 2 от договора да се заплати имуществена санкция под формата на неустойка в размер на 200 000 евро. Представен е сключения между двете дружества договор от 29.05.2026 г., с който оспорващото дружество е поело задължението да организира, подготви и осигури нормалната експлоатация на ски зона в к.к. Мальовица за зимен сезон 2026/2027 г., като за целта осигури работещи ски съоръжения. Административен съд – София област е обсъдил и анализирал доводите, развити във второто искане по чл. 166, ал. 4 АПК, както и представените към него документи, след което го е отхвърлил, развивайки мотиви за отсъствие на предпоставките за това по чл. 166, ал. 2 АПК. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. На първо място, правилно съдебният състав на АССО е приел, че самият факт на получаване на поканата за доброволно изпълнение не установява реална опасност от претърпяване на вреди, доколкото за дружеството съществува възможност да изпълни задълженията си договор и да не понесе имуществена санкция. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора неустойка се дължи единствено при „виновно неизпълнение на задълженията, довело до невъзможност за нормално използване на ски зоната през договорения период“, каквото неизпълнение може изобщо да не се осъществи и тепърва предстои да се доказва във възможен търговски спор. На следващо място, вредите от премахване на ски съоръженията и повторното им монтиране след получаване на разрешение за това по законов ред, не попадат в приложното поле на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, както правилно е отбелязал първостепенният съд. В специалната норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, законодателят е придал предварително изпълнение на този вид административни актове, за да се осъществи защита на съответния обществен интерес, който е преценен за съществен и значим. За да се постанови спиране изпълнението на такъв акт, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК, обосноваването на които и тяхното доказване е в тежест на жалбоподателя. Твърдените вреди следва да са значителни по размер или трудно поправими, да са реални, а не предполагаеми и хипотетични, както и следва да са надлежно доказани от жалбоподателя. В конкретния случай, от негова страна не са установени значителни или трудно поправими вреди с реална опасност от настъпване, както и не се представят доказателства, обосноваващи категоричен извод за значителност на интересите му, до степен, която да бъде противопоставена по значимост на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по закон и следва да е с приоритет спрямо частния такъв. Съдебното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон, не се установиха допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, състав на Второ отделение на Върховния административен съд